Обикновени рисунки-22. Звездите над Карабунар.

 

 

Една моя компютърна рисунка. Надявам се, да ви хареса!
Б.

 

 

Звездите над Карабунар

Advertisements

Окъс(н)ели разкази. Част2.

Втора част на „Окъс(н)елите разкази“
Поздрав за всички в мрежите „за споделяне
„…
Б.

…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”

(Дословно цитирано от страница  във Facebook).

 

  – Ах! Колко са възпитани чуждите мъже! И романтични!!!

Думите са още във въздуха, приятно охладен от климатика в кварталното магазинче…Влизам забързано, защото навън е страшна  августовска жега.Вътре, освен продавачката са две приятни на вид млади госпожи, които, изненадани от моето нахлуване, се засмиват смутено…Но не много, както ми се вижда…

Погледите- през рамо…Но и дяволито!

Секунда ми е необходима за да влезна в тон:

  – Такива сме си! –Казвам и се опитвам дори да наведа скромно глава. В същото време оглеждам всичко наоколо, като един Чудомиров герой, когато си гледал левия цървул.Нали така?

Облечени са „по домашному”-семпло.Нали сега са във ваканция.Да! Рядко греша, а в случая съм сигурен, че и двете са учителки. Просто на челата им е изписано.По едно портмоне в ръцете- съседки са ми, значи…

 -Моят…Просто не подлежи на коментар! Салатката, ракийката…Едно цвете не се сеща да ми подари…

Закачлив, доколкото усещам, поглед към мен:

 – Вас не Ви познавам! Вие може би сте изключение…Става дума за моят съпруг, който…Ето на Гинчето например…Нейният е просто супер!

Долавям насмешливи нюанси в гласа на по-височката от двете и с по светъл вид.

 – Да! Така си мислиш само! Същата стока е! –През смях отговаря другата – с по-тъмния цвят на косите- Да ти го дам за една неделя, та да видиш! Романтика ли? Забрави!

Смехът прераства в кикот…Троен при това.

 -Извинете! –Казвам. И се представям -като по учебник за дипломати.- Искам да бъда разбран правилно, уважаеми … Хубави са виртуалните цветя!

Обаче живите, дори и пресъхнали, май струват повече…А „кавалерите” във „Фейса”…Те,да Ви кажа под секрет, също пият бира! И обичат фасул –чорба! Нали ме разбирате?

Взех си галончето „Каменица” и излязох.”Мъжете знаят защо!” Това е!

А в главата ми се завъртяха-ей-така, думите на една сръбска песен:

…” Ни смо знали, ща смо имали?!”

Мисля, че я пее Неда Украден,но не съм сигурен…

Да! Моята –тя също кисне редовно в „Бука”!

Знае ли човек???

 

 

Б.Калинов

12.09.2011г.

Пловдив