Обикновени рисунки-45. Безпътица

Безпътица-комп. рисунка- Б.Калинов

А казват, че било
жестоко
да се провират
тъмни мисли
в Душите- някъде дълбоко…
И черни петънца- в очите,
инак бистри, но…
И не до там, че да стоят едва
над сенките- високо!
Уж странник съм…
Но пак не ме повлича
Онова, което вика
зад завоя
на много пътища,
разкъсали полето…
Не блазни ме,
отминал
много стъпки,
да видя някои, останали
от мене-
сиреч, мои…
Дали по стръмни рътища не водят
към небето,
светнало над
ябълкови пъпки?

Б.Калинов
26.03.2012г.
Пловдив

Advertisements

Капки акварел-39. В зелени цветове.

Поредната-39-та капка, която нарисувах…
Б.

Стръкчета трева-
пролетни трептения…
От Вятъра
разрошени коси.
Скритите под шапката
през зимата
вълнения
сега са видни…
Слънчев лъч играе
В твоите очи.

Б.Калинов
24.03.2012г.
Пловдив

Обикновени рисунки-43. Такъв е животът…

Поредната обикновена рисунка е една фотография, която направих с моя телефон… Трябва с голямо удоволствие да кажа, че главните герои останаха много доволни от написаното!

Б.

 

    „…Такъв е животът…”-Казва Ванко и винаги в такъв случай поклаща глава в знак на собственото си съгласие с казаното. А когато не е съгласен, сам си опонира… Ей-тъй, за разнообразие.

-Ама, всичко стана за нищо…Хляба щял да стане два лева! ( Което всъщност не е далеч от щенията на някои!?)… Ама, като взема едно голямо наследство- седемнайсе милиона!!! Направо купувам къща…Голяма! На два етажа! Не! На три! И веднага взимам една булка…

Всичко е измислено-премислено и разпределено! На мен се пада да построя къщата… Щеше уж да я купува…Ама, все едно! Нали?!

Ванко е хубавец. Като се издокара с белия костюм,  подарен му от някого – еша си няма…Персонаж от филм на Емир Кустурица е!

В случая е обикновено –всекидневно облекло, но не можах да откажа на бай Йовчо, който рече:

Снимай ни, Боре! Ние сме на един акъл…Моят вече е изфирясал, а неговият…Пък сме си и приятели и колеги!

Как да откажа? Колеги!

 

Б.Калинов

17. 03. 2012г.

Пловдив

Окъс(н)ели разкази-6 част. Приказка за парите.

монета-стрела
Нося жито-едри семена! Искам да получа за него кожи, месо и още доста неща, дето трябват…Зима иде!
Тържище е…Там- до морето! Може и за риба да дам някоя торба от семената. Имаме си насушена от реката, но морската си е друга работа…Вкусотия!!!
А! Ей го тоя- дето не му разбирам какво казва, ама има хубави кожи- за всичко стават! Какво?! Не ще жито?! Маха с ръце и клати глава…
-Ама, аз искам от кожите!- Показвам му, че ми харесват…-Направо не знам, нали миналата есен взе жито…
Ами сега?! Не разбирам какво иска…
Докато се чудя идват двама от тези-Приморците. Не носят нито риба, нито плодове…Само една торба имат. Избират най-хубавите кожи!!! А, да видя какво ще му дадат в замяна… Брех! Не вярвам на очите си!!! Колкото пръстите на една ръка –върхове на стрели. Хм! Чу се, че тука ги правели…
– Кой заменя за тези стрели?-Питам учтиво с ръка на сърце и моля да видя какви са точно, та да знам какво да търся. –Трябват ми кожи, а той- посочвам този, с кожите- не иска житото ми…Кажете как да постъпя?
През това време идва един здравеняк -Планинец и ми тика в носа гърне с мед… Иска торба жито!!!
–Не искам мед! После! Да! Когато Слънцето се вдигне високо, нали? Аз трябва да намеря този, който заменя за това, дето прилича на върхове за стрели! Да го разменя за кожите, които искам…За тях трябва да имам три стрели. За другите стоки…Не знам!
До заник Слънце съм вече готов за обратния път.Натоварено е всичко, което трябва за домочадието…И дължа на този, който ми даде една ръка от новите знаци- риби, една ръка торби жито…Или един нов знак- риба!!!
монета от Аполония-делфин
До Тържище!
Б.Калинов
11.03. 2012г
Пулпудева

Окъс(н)ели разкази-5 част. Фолк -история.

"Кафе" - комп. рисунка-Б.калинов

„…Изпрати ми, майкоооо…Седем- осем леевааа! Да си купя, майкооо…Едно кило мастикаааа!…”-Извива глас фолк-певачка от „жисиема” на Рангел, наричан още Рамадан или Орхан… Сега не се сещам как точно, но си е все-тая… По една проста причина- Рангелчо си е пич отвсякъде! Мургавичък, но пък в сравнение с някой африканец си е баш-европеец… Тъй де!!!

Тая ваджия, певицата, като я слушам, кърши не само глас, но и бая други части… Простор за въображението-колкото си искаш, нали така?!

В следния момент вече имам насреща си няколко чифта светнали черни очи и още толкова ухилени физиономии… Просто вдигам ръце и запявам с Роксана и ритъма на тромпета…

-Гъмзата! Гъмзата, бате!- подсказват ми…

Най-готино, като гледам, е на „брат ми”-Асан-а, който иначе е Асен, но аз съм кръстил Санчо … Ей-тъй, имал съм си нещо предвид преди време… Нещо от Сервантес, свързано с добротата вероятно. Да!

-Яша! Яша, бате! Кажи… Кажи отде знаеш?

Ех! Откъде да знаете, момчета, че аз съм си полиглот… И една дума да чуя- записана е! Завинаги… Факт!

„…Оооо! Бейбиии! Завърти колааана! Оооо! Бейбиии! Долче и Габааана!…” Роксана разпъва гласови струни…

Сядам да си пия кафето. Разбърквам с пластмасовата клечка каймака и си мисля:

„ …Как, по дяволите, пяната винаги излиза отгоре… Във всички общности.Навсякъде все същото!

Едно е сигурно- тия, дето сме седнали да си пием кафето не носим „Долче и Габана”…Но пък си ни е кеф да си кажем приказката…И да чуем отсрещния- също!

Б.Калинов

05. 01.2012г.

Пловдив

Обикновени рисунки -42. Мартеница

По много древна традиция на първи Март в България се подаряват мартеници в бял и червен цвят… Това е знак най-вече за обич, защото се вярва, че носи здраве и щастие на близките нам хора. Тези сплетени конци в двата прекрасни цвята- на чистотата и цвета на кръвта ни, се свалят от ръцете и завързват на плодните-разцъфнали вече дървета в деня, когато се появят щъркелите…Сигурен знак за завърналата се Пролет!

Б.

"Мартеница" Б.Калинов- комп. рисунйа

Дарявам тази

мартеница

с голяма Обич

към Вас, защото

много искам

да сте

здрави и щастливи!

За да бъде

Годината

богата и плодна,

завържете я

на клонче…

На разцъфналите сливи.

Б.Калинов

03.03.2012г.

Пловдив