Капки акварел-43. Просто ден

Не спешите жить…,
не торопите время…,
Николай Денисенко
Снимах изгрева…
Б.

Клик върху снимката дава по-ясна представа!

А сега добавям с удоволствие един превод от „Стихи ру“:

Уважаемый Борис! Понравилась Ваша очередная „капка акварел-43“ и попробовал перевести на русский:
ПРОСТО ДЕНЬ (вольный перевод П.Голубкова)

День начался… Как всякий день, пока.
Уже балконы солнца ожидают,
Оно моргает им сквозь облака,
Что, как и я, утрами досыпают.

Они досматривают сны свои
На отраженьях в тротуарных лужах.
Спиральный дым от этих луж струит…
И запах кофе с сигаретой, даже лучше.

Минуты так испуганно скользят.
Ты успеваешь, Время? Нет, едва ли…
Стрелки, как кони те, цыганские, летят,
Что не минуты… Дни мои украли!

Удачи!

Петр Голубков   20.06.2012 10:11  

Вече си има и Плейкаст:
http://www.playcast.ru/view/1872126/d0841aeacb47497341fabf24e8d9d63907e73bbbpl

Advertisements

Окъс(н)ели разкази-12 . Кой е по…

Това е последната част от разказа за свраката и пръстена… Надявам се, спомняте си че открихме къде е гнездото и’ за което помогнаха няколко приятели, а най-много -бай Илия. На всички-моята благодарност!

„Интересна работа?!”-Мисля си, докато кошът на авто-вишката ме издига нагоре –„ Ако беше за някаква сериозна работа, нямаше да се създаде такава организирана група…Все нещо щеше да спъне било издирването, било нещо по техниката…Или пък, типично по нашенски, някой ще рече две нецензурни думи. Но… За щуротия- мрем да я свършим! Ето и Николай! Не само веднага изпрати тая машинария, на която съм се настанил в платформата, ами дойде да донесе чифт медицински ръкавици- в случай, че има яйца в гнездото да не би после тя- свраката, да ги изхвърли…”

– Айде, докторе, нагоре!!! И внимавай да се не прекатуриш! Поздрави на приятелката ти!- Пожелават с ухилени физиономии няколкото участници в акцията. И…

Колко му е да стигнеш до раздвоението на високите клони с такъв асансьор?! Нищо работа! Добре е, че по това време на деня няма много хора в парка, само няколко възрастни жени са седнали на пейките отсреща. Дори и не попитаха какво ще правим-свикнали са с такива неща-нали често от „Паркове и градини” режат клоните по дърветата… При мен няма резачка, но…Това са подробности!

Ето го и гнездото…

Подредила е дома си, разбойничката! Награбеното е дори разделено на две части-по някакви си там сврачешки критерии. Моят пръстен, една сребърна обеца и две-три на вид позлатени копчета, са отделно от другите (много повече) дрънкулки-емайлирани, пластмасови…Гледай ти!!!

Освободила се е от микропредавателя-ето го и него! Тиксото е разкъсала с човката си, види се…

– Вземи и’ всичко! –Чувам гласове от долу-Нека се пукне от яд крадлата! Не и’ оставяй нищо! Вредна гад е! Нали доскоро даваха на ловците патрони за убита сврака…

-Абе, остави я! Нека си живее, както си знае! – Съветват други.

Разни хора…

Слизам надолу. Видях, че и бай Илия е дошъл… Кимна ми с глава и се усмихна с очи… Кимнах му и аз.

Това е!

Б.Калинов

09.06.2012г.

Пловдив

Обикновени рисунки-50. Без дом…

Повод за рисунката  е стихът на hristam „А птиците…“
Останалото е просто допълнение…
Б.

( „А птиците…” hristam)

 

И те опитваха се,

Въпреки страха си…

Да спасят каквото

могат,

с нокти,

клюнове извити

А Огънят,

дърветата и скали

разжарил

С огромната си паст им съскаше

сърдито…

Те плачеха…

А от сълзите рукна дъжд,

но вече беше  твърде късно…

Сред въглените,

в пепелта,

живот не виждаха очите…

И в този миг,

прогизнал от дъжда,

Вятърът донесе семенце Надежда.

Увито в кедрово листо

мъничко крило се вдигна.

Едно такова- сиво-пепеляво…

И нищо, че е толкоз мръсно!

 

Б.Калинов

06.06.2012г

Пловдив

http://www.playcast.ru/view/1861497/3fe210eac8724660f3fb49078c400527049ad793pl

Денят на Ботев

Могат ли да се забравят кървавите рани по белите ризи, облечени току преди последния бой?!
Изглежда- не! Въпреки често фалшивия патос на политици, четящи почти едни и същи речи пред паметника му в подножието на на неговата Голгота  -Стара планина.
Днес видях как обикновените хора замряха за минути, когато завиха сирените… Да! Жив е! И никой не може да изтрие думите му, останали завинаги в душите ни- на тези, които сме чели и учили за Ботев.
Дали сега се изучава така? Не съм сигурен…
Лично за мен е голяма чест, че не само ние, но и светът го познава и почита!

Б.Калинов
02. Юни 2012г.
Пловдив         

Окъснели разкази- 11част. Кой е по…

сребърен пръстен

  Нали помните разказа за свраката, която ми открадна пръстена? Да?! Ето… Сега ще се опитам да доразкажа  тази история, поглеждайки я от по-веселата страна на нещата. Всъщност, това се стремя да правя почти винаги… Почти!

  На гости съм у леля Катя и бай Илия. Близки приятели като мен се посрещат в кухнята-там, където официалности няма, а други (външни) хора изобщо не се допускат. Представете си старите бели шкафчета с малките витрини и чашите от най-различен калибър, блеснали зад цветчетата, инкрустирани по стъклата… Под тях, излъскани до немай-къде си, бели фаянсови плочки облицоват стената, мивката… Стар диван се кипри с везаните си възглавнички, застанал насреща- до прозореца… Светло кафяво барче, не помнещо годините си, държи още един „Юность”, който не спира да работи напук на отдавна изтеклия му лимит. Нови са само полилеят (Подарък за годишнина!) и ламинатът, който им поставих по-миналата година… Той , естествено, е скрит под шарен чипровски килим, по средата на който е кухненската маса покрита винаги с една такава- весела мушама- сега е на черешки и листенца! Старите столове с възглавнички от разни парченца плат… А! Да! Добавете към всичко това мириса на пресен джоджeн, току-що нарязан на дъската за хляб…Тука винаги мирише на разни подправи, но сега…

 – Нали обичаш стар фасул в тавичка? –Леля Катя знае, ама пак пита, докато изважда от белите витрини чашки- две плюс една малка-колкото напръстник…Така е винаги.

Бай Илия е повече от щастлив. Хем има благоволението на съпругата да пийне една чашка ракия, хем и компания за раздумка в мое лице… Какво повече може да иска човек?!

Знам, че леля Катя вече му е присвила очи минавайки зад мен-един знак-„Внимавай с ракийката!” – нещо, което всички съпруги умеят до съвършенство. Моята-също.

Не забелязвам обаче бай Илия да се е стреснал много. Даже, като че ли мустакът му-прошарен от годините и опушен от тютюна, дори настръхва леко войнствено. Но няма начин да се стигне до конфликт, защото започвам полека разказа за свраката и пръстена, известен вече на вас, читателите…

Леля Катя сяда на стола до мен и престилката, която вече е свалила, остава в ръцете и’… Бай Илия пък държи вилицата в чинийката с домашна лютеница и май е забравил защо е посегнал натам.

 -Знам я, тая пущина! –Бай Илия запрята ръкави на ризата. Позагря, види се… -Гледам, една се върти тука –по липите отпред … Тя ще да е- същата! А и в парка – точно срещу пейките дето сядаме е гнездото и’! Там носи, каквото намери. Да! Има още две гнезда, но там не съм наблюдавал и не мога да кажа… Обаче едното е като че ли разтурено… Не знам дали знаеш, но тези хитруши си правят и покриви на гнездата… Та едното няма! Значи- остават две! Бре да му се не види… Как го измисли туй нещо? С радио да я намериш?!

 – Ами… как ще стигнеш? –Намеси се леля Катя- Те са все на високо… Все по най-високите дървета! Гледай, та някоя беля?!

И едни усмихнати очи преминаха в тревожни…

 -Наздраве,лельо Кате! Наздраве, бай Илия! Ще го измислим някак си!-Казвам, и виждам как се връща благото настроение у домакините…

Ще го измислим!

 

Следва…

Б.Калинов

30.05.2012г.

Пловдив