Окъс(н)ели разкази-19. Старата къща. Част четвърта.

Продължавам разказа си…
С пожелания за щастлива Нова година на всички, които посещават моя блог!
Б.

     -Благослови, Господи, тази християнска къща, стопанина и’, а и стопанката-също…- Присвива едната си вежда отец Никола, току-що затворил хладния полъх от салона след баба попадия и себе си. – Сполай, че не са забравили да поканят и бедния слуга Божий на тази богата трапеза!

     -Добре дошли, свети отче, и ти бабо попадийо! – Бърза да каже чичо Иван – Радост е за нас да споделим…

( Поглежда към мен подканящо-Ставай, де!) Тази скромна софра с толкова хубави хора. Заповядайте!

Ставам, разбира се, да посрещна новодошлите. Докато поемам от попадията връхните дрехи, дядо поп се връща от салона с тумбеста дамаджанa вино и покрита с везан месал тава:

    -От дядо ви попа- винце, а от попадията- баклавата!

Подава ми тавата.-Грята  ракийка ли има, чадо? Сипни една, че блага ракия ми се е  допило…И на попадията –също!

Не сте виждали по-предразполагаща усмивка! А очите… Очите му-една светло-кафява топлота, която няма как да не възприемеш!

Ще речете: „Е! Сега те хванахме! От поп-почерпка?!”

Да, ама не! Това е Родопа планина! Тука всичко е по-различно, нали? Всеки знае!

Колкото и да се опитвам  да се намуся от намеците- не иде някак! Отец Никола… Заради посивялата брада и мустаците не мога да определя възрастта му, но се види- по жестовете и движенията, че е някъде над шестдесетте-сиреч, достатъчно натрупал жизнен опит човек. Знам само, че с чичо ми-кмета, са „дупе и гащи”-на лов, на риболов, в кръчмата…

    -Тури на ченгеля и формата!- Подава калимавката си отчето- Оти, ние ей-сегинка ще да подхванем някоя нашенска…

Ей-така, по най-простия  начин ми напомни отде съм и чий съм. Това е.

В същото това време, Дани, успяла да прегърне и разцелува попадията, дойде, та се поклони на отеца. Прекръсти я той, а тя и ръка му целуна! Това пък, какво беше?

    -Научихме я…Шепне стрина Мария- Научихме я, че така е редно…Видиш ли каква старателна е?! И ти би могъл…Ама си диване! Пък тя- все питаше, кога ще да дойдеш?! Наша Катерина и’ найде твоя книга-на германски-по компютъра…Гледам я- чете и плаче! Хубаво виж да я не разревеш и сега! Главицата ти строшавам!!!

Обича да се шегува стринка ми, но сега май…Твърде сериозна е, така ми се види?!

Прегръщам я – за успокоение-”Няма! Обещавам!’

Огънят в камината иска нови жертви. Подавам му две дълги –почти метър-цепеници. Светло-оранжеви  искри политат нагоре –през комина… Нагоре-към небето над Родопа, побеляла от първия декемврийски сняг, украсил боровете в двора. Дочува се отвън и шепота на планинския вятър, който гали клоните.  Разказва ледени приказки…

 

Следва.

 

Б.Калинов- Странник.

28.12.2012г.

Пловдив

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s