Портрет- 17 част. Среща.

Надявам се да си спомняте за тази история…
Картината е на художника Антоан Бланшар- „Старият Париж“ се нарича… И е съотносима към времената на събитията в разказа.
Приятно четене!
Б.

Днес отново вали… Есен е и това си е нормално за Париж.Уличките на Монмартър са почти пусти- почти, защото тук- там  минават забързани чадъри и чадърчета, подслонили от мокрите стрели на дъжда своите си хора. Бързат за да се скрият на топло и сухо местенце някъде из малките уютни кафета или ресторанти, с които се слави кварталът.

Забелязвам, че всички заобикалят по отсрещния тротоар един стар чадър, застанал като на пост под дъжда…Направо стар войник от Наполеоновата гвардия!

Същият този чадър е така наведен назад, че едва ли може да предпази от капките на дъжда онзи, който уж се е скрил

отдолу. Водата се стича направо от косите по лицето на Никола…Да! Сега виждам, че това е точно той! Застанал е до кафето на Роже и… Стои ли, стои под дъжда…

Знайно е защо очите му не се откъсват от един малък прозорец на втория етаж в отсрещната къща…

Но…Ето, същият този прозорец се отваря и една ръка му маха,като че ли това е…Младият човек  се втурва, преминава улицата и хлътва във входа.  Вратата след него се захлопва от вятъра…

–Приятели! Аз черпя!!! –Плясва с ръце Роже, като се завърта почти като цирков актьор към забравения допреди малко бар с питиетата.

Всъщност, до този момент всички са били навън в мислите си и комай са все още там – отсреща…Та обещаната почерпка едва сега ги завръща обратно –тук, в „При Роже”!

Като да се събуждат…И никой, даже най- приказливите не смеят да кажат ни дума.Само димът от забравените в ръце лули и папироси по пепелниците се издига нагоре…И сякаш

иска да отдели ставащото навън, дъжда, улицата и най-вече да скрие от погледи отсрещния дом.

А отсреща… Отсреща стъпките по стълбището замират пред вратата. Става  толкова тихо, че Демиен чува учестените удари на сърцето си… Той е пред вратата!

Отваря и застива така, както е посегнала към  бравата…Всичко онова, за което е мечтала сега се сбъдва!

Казва само:

–Никола!!!

Просто не може да си поеме дъх за нещо повече…

–Демиен! –Казва той и сякаш е готов да се върне обратно едва ли не…

Ръката на Демиен, така както е отворила вратата, намира неговата и това изхвърля всички прегради някъде…

Далеко в небитието.

Б.Калинов

11.06.2001г.

Пловдив

Портрет-16 част. Време е…Разказ на Демиен.

Една доста забавена част от поредицата разкази…Тази история става все по заплетена и трудно управляема! Надявам се,помните нещо от предишните части…
Картината е на художничката Зинаида Серебрякова -„Балерина в червено“
Б.

Ах, тази Мария! Шета навсякъде и го върши едни…Пристигна днес и още от вратата зачурулика:

–        Дем! Да знаеш само какво се случи! Мама и татко ме помолиха да поканя твоят любим художник- Никола на вечеря у дома…Аз им разказах за него, за портрета и…- Спря за миг и погледна дяволито, както само тя може- …И познай още кой е канен!? Да? Твоите родители, естествено! Ти- също, разбира се…Но, само ако ме почерпиш! Например…с шоколадов ликьор! Е! Да те видя сега, дали ще откажеш?Нали е прекрасно!?

Можах само да изрека едно глухо „да”…Дотолкова можах в изненадата си. Никола ще бъде представен на родителите ми преди аз …Преди ние с него да сме…Вихрушка от мисли се завъртя в главата ми и почти ми стана зле- като след първите

пируети в балетната школа.Каква история само?! Обичам човек, когото съм виждала само от прозореца си. Знам за него само ,че рисува прекрасно и че също ме обича… Или поне имам такава надежда. Много бих искала да е така!

Мария седна най-после и се укроти, като с огромен интерес заразглежда стария моден журнал, разлистван поне сто пъти лично от нея. Хвърли бомбата и сега…Играе си с мен, като малко дете и умира от удоволствие да ме дразни. Сега направо съжалявам, че и’ доверих чувствата си към Никола.Да! Сега вече е разбрала, че е сгрешила с тази покана за вечеря  у родителите. Просто е още много рано!

Кажете ми как да постъпя? Може би…Може би трябва да го видя преди тази вечеря?! Това е!

Нека Мария,която набързо заплете тази история с поканите, сега да пооправи нещата! След като обича много да разказва за мен, за Никола и за портрета, нека да ни запознае! Да! Нека покани от мое име любимия ми за първата ни среща! Тук и сега!

Чух собствения си глас да казва:

  -Мария! Много те моля да поканиш Никола да дойде у дома!

Кажи му, че бих искала…Че много бих искала да разговарям с него. Ако може, още днес! Мисля, че има какво да си кажем преди официалната вечеря, която ни се налага от…

Мария скочи и ме прегърна. Каза съвсем тихо и някак сериозно:

  -Крайно време е, Дем! Отдавна трябваше…

И излетя навън. От прозореца видях как прекоси улицата и влезе в кафето „При Роже” отсреща.

Обърнах се и ми се стори, че портретът ми се усмихва…Да! Нарисуваната Демиен сега изглежда по-щастлива!

Б.Калинов

30.04.2011г.

Пловдив

Портрет-15 част. Разказ на Мария.

Продължавам, с ваше разрешение, историята…
Картината „Кафе в Монмартр“ е дело на  млад китайски художник- Haixia Liu.
Роден 1962г в провинция Хубей -Китай, в семейство на артисти. Вероятно затова е такъв талант!
Б.

  Един файтон спря пред кафето на Роже и от него изскочи човек в кафяво наметало, но толкова бързо, че не можах да го разгледам изобщо…

Веднага се запътих натам, защото предчувствах, че нещо става…Не случайна е тази бързина, а пък и не познах по фигурата на господина да е някой от постоянните посетители на кафенето. При влизането ми вътре, видях същия господин да разговаря оживено с Роже и пребледнял като платно младеж, в който едва разпознах нашият Никола. Милият! Направо се е поболял, види се!

Когато се приближих, господинът тъкмо казваше:

-Драги ми приятели, колкото и странно да звучи… Видя ме и замълча, но Роже му направи недвусмислен жест да продължи-  Колкото и странно да звучи,господин професорът каза и то съвсем недвусмислено, че въпросната записка е ни повече, ни по-малко рецепта от различни целебни растения, която…Която би могла да повлияе за преодоляване на тежки болестни състояния след травми…

Последваха цяла поредица от латински думи….Но, аз разбрах това, което ми трябваше!

Значи сега, в този момент, в лабораторията на Медицинския Университет се работи по тази рецепта от лековити природни  растения и тя, рецептата, може да помогне на Демиен!

И всичко това Никола е записал след или по време на съня си снощи…Е това не е толкова важно! По важното е, че се дава една нова надежда за бедната ми приятелка!

Представяте ли си?

Все още замаяна от тази новина, пристигнах у нашите.Дори не помня как…Май взех един файтон на близкото кръстовище до кафето на Роже.

-Какво има, детето ми? –Видът ми явно е не е бил съвсем…

А и майките, нали знаете, винаги усещат настроенията на децата си…Така е било и сега е така!

A пък аз -вече успокоена вече от уюта у дома (или пък попремина еуфорията ми), успях що-годе подредено да разкажа за днешните събития и как всичко е дошло от любовта на Никола към Демиен. 

Татко- той рядко говори много, но този път взе думата:

–Мария!  Дъще! Ако  този младеж- Никола, е видял всичко това в съня си, то означава само едно- Той е Присъденият!

Той е Ангелът– спасител на нашата Дамяна, на това прекрасно създание….

Баща ми е човек с особен и твърд характер. И аз най-добре си знам, колко рядко ще покаже, че е развълнуван от нещо. Докато говореше сега, ръцете му превъртаха незапалена цигара(мама му е определила брой), което си е признак на висока степен на вълнение…

Мисля, че не случайно татко назова истинското име на Демиен – И ние-той погледна мама- много бихме искали да ни запознаеш с него , с този млад човек! А сега ни разкажи как се започна тази тяхна любов…Нали знаеш всичко? Нали?

Много сме любопитни с майка ти….Искам да кажа, че за нас това е много важно. Всичко, каквото ни разказваш, предизвиква – погледна пак многозначително мама-предизвиква спомени от нашата родна Странджа…Нали сме ти разказвали? Затова те моля –покани от наше име Никола у дома на обяд или пък вечеря…Да! Тогава ще поканим и родителите на Демиен, разбира се! Е, ще научиш може би и нещо повече тогава за нашата земя и рода ни…

Все по-загадъчно ми е?!

Отивам да уредя срещата и…

 Б.Калинов

04.03.2011г.

Пловдив

Обикновени рисунки-7 Боровинки

Рисунката е на Ранди Атууд.Обикновен молив,но необикновено талантлив майстор,нали?!
Останалото-от мен!
Надявам се да ви хареса…
Б.

А виното

разпалваше

Страстта…

С прекрасен

боровинков

аромат

отпуши и

развихри сто

желания…

Неутолими.

Попаднали

На тази

жадност

във властта,

устните се търсят

и

шептят:

Любима!

И

любими!

 

Б.Калинов

25.06.2011г.

Пловдив

Портрет-14 част. Жарава. Разказ на Никола.

 

Пано -кована мед

И Огън видях!

      И хора, носещи икони във високо вдигнати ръце!

      И лицата им виждах, като влизаха в разпалената жарава с Името Божие на уста!

Лица, озарени о Пламъка, пречистващ всичко…

Това видях и така ви го описвам. Едва ли ще мога да обрисувам дивите стонове на музиката, тътена на барабаните, ритъма…Този ритъм, който те кара да вибрираш по същия начин, както трепти земята под хилядите копита на буйни коне…

Не разбирам изобщо как и откъде идва всичко това, но вярвам, че някъде по света този ритуал съществува…Тези ,как да се изразя, свръхестествени хора -танцуващи върху огъня, тази музика…

Знам само едно -тези видения се появиха след като часовникът в коридора удари дванадесет! Няма как да не са свързани с неговите камбани! Да!

Приближавам…

Една възрастна жена, чието лице не виждам заради светлините на огньовете и черната и’ забрадка, ми прави знак, че има нещо за мен. Вече в ръцете ми е то- обвито в твърда кожа, и което искам да разгледам на светлината на пламъците… Но тя- жената, ми показва, че трябва да го прибера в пазвата си.Принуден съм от жестовете и’ да го сторя бързо… И тя изчезва, така, както се появи- в тъмата около огньовете.

А вечерта е с невероятни –едри звезди, каквито в Париж просто не може да се видят!

Намирам се в стая, осветена от чудновата лампа –една такава сигурно много стара изработка, с високо стъкло.Пламъчето вътре дава достатъчно светлина, за да мога да отворя и прочета свитъка…

О! Това е рисувана икона,а под нея изписани знаци, събрани в думи! Така ми изглеждат! Веднага се сещам , че имам тетрадка и  молив…Започвам да ги преписвам един по един, точно както са подредени, като влагам в това усилия, от които сърцето ми се разтреперва. Ръцете-също!

Събудих се от биенето на камбаните на часовника- пет на брой, като на тревога! Сещам се за виденията…Тетрадката!

Оглеждам се-  тя е отворена! Лежи на масата!

Слава тебе, Господи! Онова, което правих на сън е реално записано! Ако щете, но заподскачах като хлапак от радост,без точно да знам какво имам…Наистина! Какво ли?!

След броени минути, вече съм при Роже:

-Помагай пак, приятелю!-

 Роже се вгледа в мен така..

-Не! Не съм откачил! Или… Поне не съвсем още!Искам да дадем нещо, дето записах тази нощ за превод…Ама, спешно! Моля те!

-Пак ли?-Усмихва се Роже, но много бързо приема сериозен вид , като ме гледа как свивам пръсти..

–Да ти направя едно силно кафе, а? Или, по-добре един коняк ,Никола?

-И едното и другото няма да откажа, Роже! Имах тежка нощ и почти не съм спал…Дали ще го преведат, ти как мислиш?

-Разбира се! Нали успяха с оня надпис?Но…Как ги получаваш тези…Тези писма, така да се каже? Нали ти си писал това нещо в тетрадката?

–Аз! Ами кой друг? Сега ще ти разкажа как се случва…

 Но… Това вече ти го знаеш, драги ми читателю!

Б.Калинов

20.01.2011г.

Пловдив

 

 

Портрет- 13 част. Разказ на Никола.

Портрет балерины ЛАИвановой.

Чувствам се много виновен.И това е едно наистина ужасно чувство. Молих Мария да уговори Демиен за да се подложи на тази операция, а сега …Какво мога да кажа, след като и се дадоха такива надежди за завръщане на сцената?

Просто няма да имам сили да я погледна в очите! Не мога, няма как да скрия истината…Пък и тези очи!!! Знам, че те виждат всичко!

Де да можех поне да помогна с нещо, а то…Какво ли може един беден рисувач от улицата? Защо ли се стремях да давам напразни надежди? Трябваше просто да бъда много по-смирен в желанията си…Така пише и в Светите Книги! А…сега, да те видя, Никола как ще се явиш пред възлюбената си!

Сега, когато узнах, че тя-прекрасната балерина, едва ли ще може да ходи, а камо ли да танцува на сцена, се чувствам отвратително. И честно казано, не намирам никакво оправдание за себе си.Все едно, че съм обещал захарен сладкиш на дете, а няма как да му го дам…Ето така!

Днес, когато дойдоха за нея в клиниката, просто се скрих в парка- като престъпник…Да! Минаха покрай мен двата файтона и само успях да мерна Демиен…Не посмях да се покажа!

После тръгнах като замаян без да знам накъде. И сега още ми звучат като тревожни камбани думите на Мария…”едва ли Демиен ще може да ходи сама…” И дори:” никога”…

Никога! Колко пъти съм изричал тази дума, без дори да се замислям?! А сега…Колко зловещо звучи!!! Като черна прокоба над съдбата ми на беден драскач по платната…Не! Не ме разбирайте погрешно! Приемам всичко така, защото страшно много искам Демиен да се завърне в Гранд Опера. И също  така бих желал да бъда до нея при всички обстоятелства. При всички! Но сега, не знам защо си мисля, че тя ще ме отхвърли от живота си…И се боя от това!

Умислен в тая бъркотия в главата вървях…

-Добър вечер, уважаеми Никола!

Обръщам се…Кога се е смрачило? И се намирам на същата уличка и магазинче, дето, го търсих едва ли не цели дни! Заради любезния глас на продавача влизам вътре отново, без изобщо да се замисля как се случват появаванията му-ей така изведнъж…

–Сега Ви трябват тетрадка и молив, млади момко…За да записвате Видяното!

Гласът е толкова мек – нисък тембър, който се запомня почти като мелодия. И внушава! Внушава някакво спокойствие в тревожната ми душа. Дори не запитах какво да записвам…Знаех!

-Сънищата, драги ми Никола, са много полезни за влюбените хора –продължи продавачът-Те, би следвало да подчертая, биха могли да покажат какво следва по Пътя и също така Начина… Полезно нещо са Сънищата!

Разбрах по интонацията: Полезни…Пътя…Начина!

Какво сега? Да записвам сънища?!

Мислех си да попитам нещо за болестта на Демиен,някакъв древен цяр,но…Пак се отзовах изведнъж навън и ми остана само тая мисъл-да помня и записвам!

Сега, освен старинния часовник, си имам тетрадка и молив от едно магазинче, което се появява, когато ми е необходимо, както изглежда…И на Демиен-също!

Виждам  в очите Ви сянка на недоверие…Всъщност и аз самият не съм много сигурен, но Ви благодаря, че ме изслушахте.

Вече съм малко по-спокоен…

Б.Калинов

22.01.2011г

Пловдив.

Портрет-12 част. Разказ на Демиен.

 

Днес ще се прибера у дома! Ще дойдат да ме вземат нашите, заедно с бащата и майката на Мария. Въобще не искам такива изпълнения, но…Няма начин да ги спра! Мама е полудяла от радост, татко- също! Да не говорим за леля Ди (така съм я наричала като дете)-майката на Мария. Така…Днес съм на разположение на родителското тяло. Подготвена съм за обичайните наставления, забележки и дори пощипване на бузки-като при малките хлапета.Това е!

А! Да ви се похваля! Разпитвах доктора тази сутрин. Той каза…Каза, че ще мога да ходя. Това със сигурност!

Попитах за балета. Видя, че го гледам право в очите и скри погледа си. Макар да каза, че …”би могло”…и едно измънкано…”евентуално след…”, разбрах, че всичко това остава под един голяяям въпрос.Мария казва нещо друго, а тя е разговаряла с почти целия състав на клиниката, според както си я познавам, а това е все пак нещо. На човек като мен и съвсем малко надеждица му стига…

Ето! Чуват се гласове и стъпки е коридора. Маминият глас е!

Бързам да се завъртя и да седна в леглото.Толкова мога засега!

Вихрушка от радост са мама и леля Ди! Замая ми се главата от всичката шарения от думи, цветове, аромати…Но какво?

Над букетите улових един поглед- този на Мария.Поглед, казващ,че има нещо…Нещо не е наред!

Боже, да не се е случило нещо лошо на Никола?

Тя дори избягва погледа ми! Значи е нещо съвсем сериозно…

Ще ми се това, което крие Мария,а тя крие лоша новина-сигурна съм,да е свързана с мен…

Бог ми е свидетел, готова съм да забравя за сцената завинаги и дори да остана в инвалидния стол, само той  да е добре.

Чувствам, че около Никола става нещо и това ме кара да се страхувам.Не знам защо, но така усещам нещата. Това идва

Отнякъде…Не мога да обясня от къде!

Просто така усещам дълбоко в себе си…

 

Б.Калинов

20.10. 2010г.

Пловдив

Портрет- 11 част. Разказ на Никола.

 

В просъница чух как удари дванадесет часа. Дълго преди това се мъчех да затворя очи и да заспя, но уви-безуспешно. Биенето на часовника ме накара съвсем да се разсъня и тогава…Тогава се появи нещото,което сега определям като цветна картина от лунни лъчи, появила се на отсрещната стена. Нещо, граничещо с невероятното. Движещо се платно с образи…Нереално! Май сънувам разказите на Мария?! С отворени очи сънувам! Опитвам се да стана, но не мога.Оставам прикован на леглото, като ням свидетел на всичко,което става в този момент.

Ето-появи се град. Град издялан в скалите насред пустинята.Чувствах, че искам по-скоро да премина през главната му порта, изнурен от зноя насред пясъците. Над портата- знаци. Същите или почти същите като тези които ми преведоха днес ( по-точно вчера) от надписа на часовника ми, който сега бие в коридора на скромното ми жилище…Нищо чудно , ако той предизвиква тези образи, халюцинации или както там се наричат тези неща…

Знам, че тук, в този древен полис ще намеря  нещо, което е свързано с Демиен и моята любов към нея. Нямам обяснение за всичко това. Никакво! Просто чувствам, че трябва да вървя, да гледам и слушам внимателно.

И така…Търся нещо. Сигурно то е това,което може да помогне на една балерина в инвалидна количка да стане на крака и да танцува отново на сцената.Не знам какво е то, нито как изглежда, но следвам интуицията си. Зад тези стени има знания, които някой иска да ми покаже…Необяснимото ме води.Както във всички сънища.Ако това е сън,разбира се….

Влизам в една зала. Пред мен са хора, които приемам за древни учени – занимават се с неща, присъщи на доктори,знахари… А навсякъде свитъци, изписани с непознати знаци.

Ето, приближава един от мъжете и ми подава един такъв свитък.Добронамереност и разбиране- това виждам в очите, светнали насреща ми.Старая се да ги запомня, но образът се губи… Ръката ми усеща съвсем ясно леко грапавото докосване на пергамента.

И в същия момент всичко изчезна!

Остана ми мисълта, че трябва да прочета нещо.Нещо особено важно за Демиен.

 

 
Б.Калинов

03.10.2010г.

Пловдив

Портрет-10 част. Разказ на Роже.

  

Само да знаеш…Извини ме! Заповядай тук-на бара!Кафе? Чай?

Бързам да ти разкажа какво се случи вчера а и тази сутрин. Представяш ли си? Пристига онзи влюбен младеж- Никола и носи на един лист изписани някакви знаци. В първия момент си помислих- побъркал се е май съвсем, но…не излезе така. Казвам ти сериозно!

Нещото,което е изкопирал от един придобит при меко казано странни обстоятелства стенен часовник, прилича на стилизирани цветя, растения някакви. Обаче ако се вгледаш внимателно, се оказват подредени думи. Думи на непознат за нас език. Подобно нещо винаги ще направи впечатление на един художник с набито око. Е! Видях го и аз…

Решихме да се обърнем за помощ от човек, който разбира и изпратих Никола при мой добър познат-професор по история.Негови колеги направили превод и тази сутрин нарочен куриер донесе писмо от Университета. Тъкмо тогава дойде Никола и заедно с приятелите прочетохме превода. Ето текста:

“Аз отмервам Отреденото.

Всекиму.

Точно и завинаги.”

Не мога да кажа каква точно връзка има всичко това с историята на двамата влюбени – балерината и художника, но е безкрайно любопитно за всички ни…А доколкото доста отдавна слушам а и се забърквам във всякакви събития, знам, че нищо на тоя свят не става случайно.

Ще ми се да видя този часовник, а и всичко,което ще отмери занапред…

Благодаря ти, че ме изслуша така внимателно.А на Никола може да се вярва за всичко. Това е безусловно! Колкото и невероятна да изглежда цялата тази история.Не знам дали ти стана много ясно, но и за мен не е…Но е доста заинтригуващо,нали? До скоро! Пак заповядай! Винаги си добре дошъл в „При Роже”! Пак ще си поговорим!

Б.Калинов.

30. Август 2010г.

Пловдив.

Портрет-9 част. Разказ на Мария.

   Уф! Ще се пръсна! Демиен не иска да я виждат в болничното легло, а всички питат кога могат да я видят…Напират!!! Най-вече Никола. От Театъра-също. Надяват се тя да се върне на сцената и да танцува отново. Дано!!!

Сутринта ходих да се помоля на Богородица в Руската църква.Там ходя, защото си е наш, православен храм. Молих се на иконата на Божията майка за здравето на Демиен и за да и дари щастие занапред в живота. Нека да я закриля в тези трудни дни…

Православният храм. Напомня ми за детските години, когато в неделните дни нашите –моите и на Демиен родители и водеха на службите. Почти нищо не разбирахме, но и сега е живо усещането за някакъв патриархален уют, спокойствие, топлина. Топлина, изпълнила всичко…Затова се надявам Бог да ме чуе.Заради нея.

Опитах се да разкажа на Никола за Демиен.Той дори не смее да разпитва много,но виждам че му е много интересно да узнае повече за нея.Не съм сигурна какво е разбрал, но му разказах за много стария род на Демиен и за нашата родна земя…Всъщност, каквото знам от родителите ни, а то не бе никак малко и вълнуващо. Той бе силно впечатлен. Дори бих казала и по-силна дума…Особено от разказа за нейната баба-баба Дамяна от Странджа планина-Нестинарката. Нашите казваха, че внучката досущ прилича на баба си. Неслучайно е стигнала до балета на Гранд Опера.

Трябва да ви кажа, че направо остана като гръмнат от разказа ми за танците върху жарава…Бих искала да знам много повече за тези празници и ритуали, за да мога да му разкажа какви хора са нестинарите и защо не изгарят в огъня. Казват,че всичко е във Вярата.Това, обаче, не прави нещата по-разбираеми.

За мен поне е така.Уви…

Надявам се да намеря хора,които да знаят повече. Мога да потърся и литература…Навярно някъде има такава!

Виждам, че и вие се озадачихте-също като младия художник от Монмартър. Ще ви разкажа веднага, щом науча повече. Обещавам!

Б.Калинов.

Юли 2010г.

Пловдив