Обикновени рисунки-15. Силует

Обикновена рисунка 15-та по ред.
Художничката Марина Трушникова е великолепна!
Ще ви хареса!
Б.

Зная…

Знам, че

няма как това

да си ти,

но този

силует

разбърка

мислите ми-

вихър от прашинки

във

вятърна мелница.

Обръщам се.

Нарочно.

За да не видя

непознати

черти…

И казвам си:

Животът низ е…

Кратък.

От понеделници.

 

Б.Калинов

24.07. 2011г.

Advertisements

Капки акварел-28. Лято е…

Представям ви поредната -28-ма капка акварел.
Художникът е Николай Михайлин – един прекрасен майстор на акварела…Мисля, че ще ви хареса!
Б.

 

Лето Художник -Николай Михайлин

 

Палитрата

наситена е

в топло

синьо

и зелено

Реката тихо

рони

нещо свое-

бавно неразбрано.

Вятърът

прегръща

облаците-

леко уморено…

Само птиците,

кацнали

на клоните-

нарочно все по две…

В сърцето ми

завръщат

нещо…

Забравено.

Или пък мечтано?

 

Б.Калинов

22.07. 2011г.

Пловдив

Риболов

Комп. рисунка "Геран" Б.Калинов

 

Реката си течеше по старото русло и обраслите в бодливи къпини брегове на реката едва прибираха забързаните многоструйни водоскоци. По белите камъни, излъскани и блеснали на слънцето, кацаха врабчета за да пийнат по глътка чиста вода.Като се заслушаш в ромона, почти усещаш как времето се ниже ,почти като бързите струи на реката…Или, ако пуснеш сега една лодка , издялана от кората на някое дърво…Сигурно някой ще я види надолу по течението и ще се зарадва. Такива мисли могат да минават през ума на хлапе, застанало до брега сред къпинака . Внимаваш да не се одереш в бодливия храст, ама пък водата влече…А, ако се мерне инякоя рибка- право си вътре- в реката, ако ще къпината да те дърпа със всичка сила! Риболовът през горещите летни дни! По синьото небе се носят две -три бели облачета. Просто няма начин да завали дъжд, значи сме на реката…То се знае! А най-хубавото е, когато се съберат всички приятели и започне същинският риболов…Наредени в изкривена линия подкарваме пасажите мренки нагоре- срещу течението, като пребъркваме  покрай речните камъни за някоя скрила се там рибка. В крайна сметка торбичката на събирачите, вървящи по брега се издува все – повече от улова…Тогава се разпределят задачи ,като кой ще отърчи да донесе от бабината градина няколко глави кромид лук, червени чушки и домати и да помоли баба Велика да ни даде малко солчица , а също така да отреже парче сланина – крайно необходима за  ястието, замислено да се приготвя. За целта са донесени,смъкнати от някой дувар турски керемиди. В тях се слага изчистената риба, заедно със зеленчуците и нарязаната на малки парченца сланина. Всичко това е обвито добре във вестник и се захлупва с две керемиди, които,както знаете са  във формата  на дъга. Така полученият затворен керамичен съд се обмазва с донесената от някого глина… А запаленият предварително огън трябва да  да де жарта,в която ще заровим поне два броя от деликатеса- „Лопуш’! Сега е време да съберем и по някоя стотинка за лимонада…Спомени, спомени….
Б. Калинов.24.Октомври 2009г
Пловдив.

Портрет-18 част. Ще танцува…

Представям на вашето внимание поредния „Портрет“. Картината е на художника Андрей Маркин-„Дама в белом“

Надявам се да ви хареса продължението на тази история…

Б.

"Дама в белом" Андрей Маркин

 

Разказ на Никола.

  

     Това е разказ за човека, които вече знае по какъв начин се възстановява пациент след операция на тежко гръбначно увреждане.

Не можах да откажа на доктора, когато ме покани да присъствам на доклада му , събудил обществен интерес…И най-вече, заради Дем!

Ето една част от доклада на Професор доктор Фурние от Университетска клиника при Медицинска Академия- Париж, която ви предавам така, както един неспециалист като мен, би могъл да запомни и разкаже…

Бях седнал при журналистите в залата и чух следното от устата на господин Професора:

– Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Заставам тук пред вас, за да докладвам за случай, с който, съвсем честно казано, се справихме единствено с Божията помощ…Да! И с упоритата работа от страна на колегите от клиниката и лабораторията при Университета.

Работата е там, дами и господа, че в основата на лечението в следоперативния период стои една мистериозна история…История за която все още нямаме никакво обяснение, защото тя надхвърля нашите възможности за изследване на паранормалното. Но, уважаеми дами и господа и колеги, ползата е на лице, а фактът си е факт!

И така…Зная добре, че историята на този случай е вече така да се каже, общоизвестна. Затова ще се спра на основните данни,с които разполагаме до настоящия момент.

Имаме пациент, обездвижен в следствие на тежко гръбначно увреждане…

 Тук последваха доста медицински термини, които пропускам, за да запиша главното.

Рядко се случва последиците от такова увреждане да бъдат сведени до такава степен, че пациентът да може да ходи самостоятелно ,а даже и да танцува професионално- на сцена.Обикновено следоперативния период трае дълго –месеци, години, и то без особено добри резултати.

В дадения случай ни помогна Божието Провидение в лицето на един млад художник от Монмартър, който сега седи в залата и с удоволствие би отговорил на вашите въпроси.Лично аз смятам, дами и господа, че неговата силна любов към нашата пациентка го е тласнала към търсенето и намиране на тази древна рецепта за лечение на травми от подобен род.

Благодарение на откритието(ако мога да го нарека така) на нашият приятел Никола, имаме прекрасен резултат от оперативната и рехабилитационната работа на нашите екипи.

Иначе казано, Демиен ще танцува отново! Но, все-пак, след време…Нужно е време за укрепване, дами и господа…И се надявам да ни поканят на щастливи събития… Две при това!

Професорът кимна с усмивка към мен…

Идеше ми да заподскачам!!!

 

Б.Калинов

02.07.2011г.

Пловдив.