Ситният, пръхкав снежец заваля още вчера, кога се играеше мъжкото хоро в ледената вода на реката. Вятърът, спуснал се по склона на Бели рид с шейната си, зафуча майтапчийски и грабна, доколкото можа, звуците от гайдите, гъдулките, та даже и от тъпана… Потръпнаха само застаналите на брега хора, някак си не очаквали появата на тая халосия. На мъжете -тези във водата, им бе все едно. Виното… То бе по силно от студената вода и от вятъра. Дума да няма!
До късна доба, когато се изпращаха вече последните гости на Йордановци, бялата постеля вече стигаше до коляно, а снежинките още и още виеха весели хора‘ около газените фенери, с които всякоя дружина тръгна да се разотива по махалите.
– Хайде… Със здраве! На берекет е, тоя хубав сняг! Господ си знае кога да го изпрати…
Отец Иван стори кръстен знак и добави:
– Лека ви нощ… Че окъсняхме доста!
– Лека да е и на вас, Отче! И… Честито да ти е името -вече е Ивановден!
Отговориха му вкупом многогласно четворица- два по два мъжки и женски гласа. И вече леко подминали поповата къща дочуха гласа на баба попадия, догонен и от по- тежкия- на Отеца:
– Довечера ще е… Довечера!!! Първом, сутринта в църква да дойдете!Ще ви чакам!!!
Не се канят гости на имен ден, ама ето –на! Тъй дойде приказката…
– Нали заръча да донесат риба за празника, Дядо попе? Не ще да се излагаме пред хората?!
– Ще има и риба, попадийо! Всичко ще има! Не гневи мен, грешника, че за трети път ме питаш вече… От тебе се иска само погача да сториш, както си знаеш, а също и сладката баница, която само ти можеш да измайсториш. Няма невеста в село- да се мери с тебе!
Спря се пред прага на къщата отчето, отръска снега от наметката си и се обърна. Вече- един по друг- бяха изминали десетината крачки от пътната врата по снежния двор.
– Обърни се, Невено!
Рече тихо човекът, а жената, мярнала само за миг зачервеното му от студа лице, проследи погледа му към заснежената гора…
– Кажи ми сега, Невено…
Отец Иван повтори името и‘ отново, което твърде рядко се случваше:
– Кажи ми… Има ли по- хубаво нещо на тоя свят от нашата планина? Гледай само, каква е гиздава Родопа… Бяла – беленичка! Сполай ти, Господи, за тая красота!!!
Прекръстиха се трижди двамата и влязоха у дома си.
А някъде в низината на Изтока… Някъде там Слънцето вече се гласи да се покаже на широкия Свят. Още малко време и първите му лъчи ще се плъзнат по снеговете на високите върхове на планината, дорде стигнат до черковната камбанария, а после по каменните покриви- та чак до реката, от чийто лед ще скокнат пак нагоре… Към небето!
Иванов ден е!!!
Странник
09.01.2015г.
Пловдив
kalin8 