Капки акварел -19. Писма.

Реших да посветя поредните „Капки акварел“ на нещо,което все-по рядко се случва в наше време – романтиката скрита в едни обикновени листове хартия…Обикновено са скрити в пликове с най-различни красиви цветове, но истинската, голямата красота е там-в изписаните редове…
Акварелът е отново на Андре Коон.
Б.

Не късай…

Не късай

моите писма!

Те следи са

от пътеките

изминати

и все-пак

непознати!

Чак до края…

Да!

И не съдържат

само дати,

а вълнения

и чувства.

Нашите съдби…

А какви са те?

Не зная!

***

Не само

лист хартия…

Не само

стари листи са

писмата.

Те носят

В себе си

Очарования…

Понякога

следи си имат

от сълзи,

но повече…

Но много

повече,

изпълнени са

с прелестни

мечти…

С горестни

желания!

Б.Калинов

02.04.2011г.

Пловдив

Добавям и превода на руски, ннаправен от П.Голубков, защото ми хареса:

Не рви мои письма. Они, как следы
На наших с тобою тропинках неведомых…
Храни до конца! Не спеши, подожди…
Не даты важны, чувства, что им поведаны…
А вдруг письма те – наши судьбы скрывают?!.
Какие те судьбы – и сам я не знаю…

***
Не просто лист бумаги то… Не просто…
Все письма старые – полны очарования…
Порой – следы от чьих-то горьких слёз там,
Но чаще – светлые мечты там и желания!

Петр Голубков 06.04.2011 11:59

Advertisements

Обикновени рисунки-36. Разлив.

А беше тъмно…
В една беззвездно
сляпа нощ.
Безкрайна.
Точно до мига,
когато нещо някъде
простена…
Тогава онзи Блясък
в твоите
зеници породен
разля се
в Светлина.
Начало на
Вселена.

Б.Калинов
20.01. 2012г.
Пловдив
Художник: Б.Калинов-„Разлив на Светлина”-комп. рисунка

Окъс(н)ели разкази-4. Зимни мисли

Още един окъснял разказ…
Рисунката е пак от първите ми опити с компютърното
рисуване.
Б.
"Зима"-комп. рисунка
Избутвам с ботушите снега от дървените стъпала на стълбата.Тук някъде трябва да е греблото, дето служи за тая работа, но сега не го виждам…А! Да! Ей го, де е преместено! Но, сега няма да се връщам да го взема!
Качвам се полека нагоре към вратата на плевнята, като се държа здраво за парапета от ритловици, който обгражда и терасата, направена от талпи и особено харесвана за всички видове игри…
Дядо заръча „да туря на стоката” и затова отивам да отворя капака горе в плевника и да спусна сено в яслите на кравата и овчиците и козата, затворени в дама. Той е разположен на „първия етаж”, изграден от каменна зидария, а отгоре изцяло от дърво е плевнята, дето цяло лято се пълни с изсушено сено. Дворовете в планината са малки обикновено и затова все си мисля, че подредбата затова е такава –да се използва всяко местенце.
А плевните-рай за такива като мен! Тука може да намериш всичко, що ти душа иска-от ръждясали пирони, прибрани в някоя пробита „чингова” паница, до пресни яйца в полога на кокошарника, устроен до дама-от долната му страна, до кочината на прасето…Тя сега е пуста, нали Коледа отмина….
Вдигам капака и пускам в яслите дъхавото сено, което дядо е примесил с малко слама още вчера. От долу се чува как кравата и теленцето започват да придърпват сеното…Сега и на овчиците-по-малко (така ми е заръчано) …И готово!
Сега мога да се огледам наоколо… Колко интересни неща има тука! Един стар сандък е прибран в далечния ъгъл…
Уф!!! Сега пък баба ме вика! Трябва да слизам, значи!
А навън е бяло….
Дали ще ме пуснат следобед до реката?

Б.Калинов
08.01.2012г.
Пловдив