Капки акварел-49. Дъждът през Септември…

Приготвихте ли си чадърите?
Дъждът си има своите добри страни…
Б.

„Мечта“ на Шопен…Нея избрах за Плейкаста!
http://www.playcast.ru/view/1952367/019552f871a3e169b499476ca0f32b326f5e0ae8pl

Advertisements

От стария сандък… Театрално.

Намерих още нещо в един от ъглите на стария сандък… А може би и в себе си?!
Б.

   -Склепни! Склепни барем едньж, бе човек!-Гласът на братовчедка ми- кака Радка, сякаш ме изважда от някъде… Почти като от дълбокия кладенец в махалата, отдавна загубил водата си, но извечно там- на разкръстицата  с тайнственото тъмнило някъде там- долу, гдето не се вяства слънчев лъч…

А горе- на сцената в читалището (Огромна за един дребосък!) е Светлината! Магията!!!

Как да мигне човек?! И да загуби макар и една стотна от това, което става там?! Още са пред очите ми- Мутафова, Парцалев, Калоянчев… Бяха времена, когато театралните трупи пътуваха навсякъде… И носеха със себе си тази Магия!

 

Афишът е повече от чудесен: „Д-р” от Бранислав Нушич!

Играят Тончо Токмачиев, Мария Сапунджиева… А пък аз просто съм влюбен в балканските автори и особено Нушич.

Толкова отдавна не съм имал щастието да усетя нашия си- чисто народен хумор… Писнало ми е вече от западняшките комедии, дето само на книга се водят такива! Добре, че са си измислили начини да включват записан смях (Ужким от публиката?!), та…

Угасват светлините в салона… Започва се!!!

Липсва ми само едно… Някой в точно определена роля. Или може би така само си  мисля?!

Всъщност… Какво може да ми попречи да заменя един образ с друг, нали? Просто игра на въображението е…

 

Странник

11.09.2012г

Пловдив

Окъс(н)ели разкази-16. Facebook in live-3.

Реших да приключа с историята…Може да не се хареса на всеки, но такъв е животът!
Б.

Скрити очи. Удобно е… Колко е удобно да носиш такава шапка – с широка периферия! Навеждаш леко глава… И скриваш очите си! Никой не те вижда… Никой не разбира дали се вълнуваш или… Да! Защото те- издайниците- са невидими, макар и за мигновения или колкото там…

Много погледи се кръстосват в тези две минути… С крайчеца на окото си виждам, че двете дами са изпуснали някъде под масата си своето непринудено държание… Даже една ръка държаща вилица, е увиснала над зелената салата, като на стоп – кадър от телевизионен филм.

Ставам. Все още не съм се обърнал към входа на ресторанта (Нали виждам почти всичко в огледалото отсреща!), а розите са до лявата ми ръка… Светло сияние и нещо, което не мога да опиша…Всъщност, то е Нещото, което ми дава спокойствие в моменти на голяма напрегнатост, усилие на волята… Обикновено то е в образ на много голямо дърво с яки клони- светнали в зелената си премяна, но сега е същото – с точно тези три потрепващи рози… Казвам си едно: „Хм!!!” И успявам точно навреме да застана лице в лице с дамата, сервитьорката зад нея и бармана, успял да заобиколи в слалом няколко празни маси.

„Липсва менчето с чимширената китка…” –Отбелязвам за себе си и сигурно съм се усмихнал, защото… Защото отсреща се повдига шапката… И едни очи казват нещо важно, много важно за мен!

Виждали ли сте как се преобразява човешкото лице? Части от секундата са необходими за една емоция да стигне от мозъка до лицето…И хоп! Виждате нещо съвсем различно.

Знам! Въпросите са много повече отколкото отговорите, но сега ми е все едно.

Ерос… Ерос пее за една невъзможна Любов на някакъв далечен остров. Къде ли е това?

Много бих искал да знам!

– Приятно ми е да Ви видя, мадам! – Казвам с възможно най- галантният си баритон, който подготвих (Поне така си мисля!) докато тя изминаваше разстоянието от входа до мен. – Тези прекрасни рози са за Вас!

Младата сервитьорка загуби съзнание за секунди… Охнаха двете възрастни дами, но барманът пое нещата в свои ръце…Просто я целуна! Момичето го прегърна и двамата се оттеглиха до бара последвани от погледите на неколцината посетители.

-Искрено се радвам за запознанството и за Вашето желание тази среща да се състои! – Достатъчно добре звуча, защото двете дами от съседната маса са станали прави…

-Благодаря Ви!- Отговарят ми очи и устни отсреща- Моля да ме извините?!

– Заповядай!- Казвам съвсем тихо. –Поръчал съм любимият ти коктейл… А представлението приключи!

Странник

28.08.2012г.

Пловдив

Окъс(н)ели разкази-16. Facebook in live-2.

Нали помниш, че имам среща с колеги тази вечер?!

Гласът идва от банята през шума на течаща вода.

-Помня,разбира се!-Отговарям, докато отварям по навик електронната си поща… Всъщност-нищо интересно, ако не броим няколкото регулярни издания, за които съм абониран.

-Имам час при Роси-фризьорката ми…И после отивам направо на срещата! Виж…Приготви си нещо набързо за вечеря…Нали?!

Ти знаеш!

-Знам! Какво толкова има?! –Казвам повече на себе си, отколкото на нея и поглеждам нагоре-към рафта с подарените от приятели книги. Там над тях има една папка с розов кант. Ще имам време дори да прочета още веднъж „Стръкче любов“ на Рия…

Интересно, като се заоплакват някои хора: „Не ми стига време!“… „Няма да мога в такива срокове!“ Айде, холан! Всичко е въпрос на организация в крайна сметка!

Ето сега…Колко му е да отскоча до кварталния пазар…Там има всякакви цветя…И да взема такси от стоянката до него! Имам цели два часа, та и повече…

-Аз излизам, скъпи!-Чува се от коридора. Ставам колкото да усетя разпръснатия „Нина Ричи“ и да мярна една червена лента в процепа на затварящата се входна врата.

Връщам се. Лявата ми ръка някак сама взема от етажерката папката с розов кант…

Следва…

Б.Калинов

14.08.2012г.

Банско

Капки акварел-46. Лятна луна

Акварелът е дело на художника Чен Чонг Пинг. Майстор е…Като всички китайски художници, които познавам!
Останалото…
Б.

Една, все още
непълна
Луна, е украсила
сребърно листата
– притихнали
след
вятърната ръченица.
Едва ли ще узнаем
колко много са
звездите,
които тази нощ
оглеждат
красотата си в Марица.
Загребвам в шепите вода
за теб-
сребърни искри…
Заклинание
на нощна птица.

Странник
29.07.2012г.
Пловдив