От стария сандък… Приказка за сънливия Мечо и ранобудния Зайо

 

Намери се и една приказка, която не знам защо не съм публикувал досега…
По този начин изпълнявам и едно дадено обещание към моя най-добър приятел Ицко от София.
Баба Соня сигурно ще му прочете приказката…
Ще се радвам много, ако му хареса!
Б.

На моя приятел Ицко.

Както обикновено, в гората сутрин е много тихо преди още птичките да запеят и с песните си да поканят Слънчо да изгрее…

А пък той веднага показва руменото си лице от Изток- там високо , дето се намира неговата къща и леглото, което неговата сестричка- Месечинката му постила всякоя вечер.

Наспалият се добре Слънчо се протяга, но не много за дълго, защото бърза да стопли листенцата на цветята и тревите, а и да погали със светли лъчи всичко живо в гората.

Ето…Един лъч попада в прозорчето на Мечовата хралупа. Тя е почти в средата на гората и е най-широката, в най-големия дъб, покрай който минават всички най- важни пътеки в гората. Мечо отдавна превърна тази хралупа в свой дом заради всички тези удобства…Да! Пък и съвсем наблизо е Светлия поток с неговата бистра вода, пъргави рибки и пеещите жаби – кикерици, които успиват всяка вечер Мечо със сладките си песни.

Мнооого обича Мечо да си подремва!

Вечерта- както и да е…Но и всеки следобед! Виждат го заспал даже и така- както се разхожда из гората! Затова му викат „Сънливко”. И май са прави?!

Зайо, който живее почти на края на гората- там близо до градините с вкусните моркови и зеле, е точно противоположен по характер на Мечо, което ще рече пъргав и работлив.

Още преди Слънчо да се покаже сутрин, Зайо е вече из градините- ей-така – да види да ли са пораснали зеленчуците.Така, де – ако има нужда да се поливат, плевят…

После Зайо тръгва из гората и стига до Мечовата хралупа. Знае добре, че неговият приятел- Мечо още спи…

Приближава се и започва здраво да тропа по вратата колкото сила има:

– Ставай! Ставай, сънливко! Всички отдавна са станали, а ти спиш още!

Мечо изръмжава недоволно и запушва с лапи уши, но Зайо не спира да вика и тропа… И така, докато Мечо не се разбуди. Ще не ще- става и отваря вратата.

– Нямаш ли си друга занимавка, Зайо?! Защо ме тормозиш всеки ден? Бива ли така…Нали си ми приятел?

Зайо поглежда хитро сънливия мечок и казва ей-тъй –тихо и кротко:

– Не е вярно, че те тормозя, Мечо! Будя те, защото май видях на едно място диви пчели…

-Пчели??? Мед!!! –Мечо подскача, макар и да знае, че Зайо доста често си измисля…Амиии, ако наистина е видял?!

При мисълта за вкусния мед Мечо се облизва.

Дано да е вярно!

А Зайо се търкаля от смях в тревата…

И това се случва почти всяка сутрин.

Художник: Сегей Козлов

Б.Калинов

22. 09.2011

Пловдив

Advertisements

От стария сандък…Мостове

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?
Намерих още едно стихче и му нарисувах нова рисунка…
Б.

 

Мостовете са да

събират

брегове , съдби и

хора…

Благословени

Богу са ръцете

що работят без

умора…

Б.Калинов
2009г. Пловдив

Безсмъртие

Не мислех да пиша за годишнината от обесването на Апостола…
Б

Просто сведете
глави…
И за минута
поне
замълчете
в истинско
прискърбие!
Малко са
тези-
с такива Съдби…
В Смъртта
си
постигащи
Безсмъртие!!!

Б.Калинов
19.02.2012г.
Пловдив.

Обикновени рисунки-39. Сезони за…

Честит Празник на всички приятели!
Стихът е посветен на жените и виното, а букетът-сърце от рисунката е изцяло за тези, които украсяват тежките ни мъжки дни и нощи…
Б.

Цветята- сърце

Цветята -сърце- комп. рисунка. Худ. Б.Калинов

Един мъж
среща първата Жена
на детските години
в Пролети омайни…
Така
на прага му
застава Любовта
И му разкрива
трепетните Тайни…

Един мъж
Пие първата си
Глътка вино…
През Лятото на своята
Съдба.
От векове такъв е
Ритуала,
а чашата-подадена от
Бащина ръка.

Един мъж,
когато пие вино
на своите години
в Есента…
Щастлив е,
щом това се случва
очи в очи с любимата
Жена!
Тогава…
(То е доловимо!)
Тук царува Любовта!

Б.Калинов
29.01.2012г.
Пловдив

От стария сандък…Времето в нас самите…

 

 

 

 

 

 

 

Намерих дори частици от Времето в един от ъглите на стария сандък…Ето ги:


Времето...–комп. рисунка.  Б.Калинов

Минути,минути,
минути…
Съединени в равни
часове.
Еднакви
в неравното време-
свито и разтеглено
понякога
до скъсване въже.
Всяка скъсана нишка
отронва
частица от времето
днешно…
Нищо сегашно
не може
да остане
завързано вечно!

Б.Калинов
08.08.2008г
Пловдив

От стария сандък…Късно е…

От стария сандък -комп. рисунка- Б.Калинов

 

 

 

 

 

 

 

 

Намирам си разни стари неща в един стар сандък…
И ги подновявам с нови рисунки! Удоволствието е голямо, защото обичам много да рисувам…Всякак!
Мисля, че ще ви хареса! Тази рисунка се нарича „Като видение…“

Б.

Като видение-комп. рисунка. худ. Б.калинов

 

 

       Късно е…
Преплетени
лица,
понятия
Съдби…
Разкъсват
преодолени
разстояния.
Несбъднати
мечти…
Осъществени
кратки
пожелания.
Б.Калинов. 4 Май 2009г.

 

От стария сандък…Мелодия

Казват, че в един стар сандък може да има всичко…Неизпратени писма например!
Ето едно! То е във форма на стих, защото е било приготвено в отговор на стиха от предишната история. Мисля си така, защото си имат някои сходства…
А рисунката е чисто нова -още не са изсъхнали боите! Нарекох я „Мелодия в нощта“
И така…Моят подарък за Клео!
Б.

Мелодия в нощта- комп. рисунка Б.Калинов

Уморени частици
тъга
следват потоците
музика в мрака…
Наистина е хубаво
така…
Тъмнина.
Мелодия.
И някой,
който някъде
те чака…

Б.Калинов.20 Октомври 2009г.
Пловдив.

http://www.playcast.ru/view/1753640/77f33a3e59cc31452f235b453eb1aec1eb7e02f6pl