Художник: Елица Кирилова – „Лазарки“
Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили – едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други – по къщята в горна, а сетне и в долна махала.
Лазаров ден е…
Още в тъмни зори старите люде са събудили домочадието – залък хляб да сложат в уста, та да не ги преборят лазарките, да е сита и доволна годината.
А те… Ето ги идат! Песните им будят света – дори пред птиците небесни, а венците им – радост за всяко око, та даже и за най- темерутина в селото, а и по околните села – Ганкиния тейко – Хаджи Никола. Още лани Ганка беше избрана за лазарова кумица, ала хаджията не склони никак детето му да лазарува:
– Малка е още наша Гана, Николино! Още и е рано да лазарува, а камо ли някой да я иска…
Майка и‘ сведе глава и скри някъде дълбоко в себе радостта от избора на девойките от село… Тъй бе по обичая от незапомнени времена- подчинение!
Но тая година Ганка застана сама пред баща си и му рече:
– Ще водя лазарките, тате! Лани не можах…
Всичко бе приготвила вече. Шарената булченска премяна с накитите и пендарите от невестата на братовчед и‘ Стефан, заедно с поклонната – невестинска- кърпа… Малка кошничка- за даровете, цветята за венците… Всичко!
Слисан донякъде от твърдия тон на девойчето, бащата не можа да каже нищо. Махна с ръка : „Прави каквото искаш!“ , а то заъртя така дребното си тяло на излизане от одаята, че дългата змия на сплетените му коси едва ли не удари в лицето Хаджията.
– На мен се е метнала! – Промърмори си под носа Хаджи Никола- Май наистина е дошло време…
Излезе Ганка на широкия чардак, подпря глава на почернелия от годините стълб в ъгъла :
„ Утре! Утре ще вляза в къщата на Ангел!“
Странник
12 Април 2014. Лазаровден
Пловдив
kalin8 