Кумица

Изображение

Художник: Елица Кирилова – „Лазарки“

     Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили – едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други – по къщята в горна, а сетне и в долна махала.

Лазаров ден е…

Още в тъмни зори старите люде са събудили домочадието – залък хляб да сложат в уста, та да не ги преборят лазарките, да е сита и доволна годината.

А те… Ето ги идат! Песните им будят света – дори пред птиците небесни, а венците им – радост за всяко око, та даже и за най- темерутина  в селото, а и по околните села – Ганкиния тейко – Хаджи Никола. Още лани Ганка беше избрана за лазарова кумица, ала хаджията не склони никак  детето му да лазарува:

   – Малка е още наша Гана, Николино! Още и е рано да лазарува, а камо ли някой да я иска…

Майка и‘ сведе глава и скри някъде дълбоко в себе радостта от избора на девойките от село… Тъй бе по обичая от незапомнени времена- подчинение!

Но тая година Ганка застана  сама пред баща си и му рече:

   – Ще водя лазарките, тате! Лани не можах…

Всичко бе приготвила вече. Шарената булченска премяна с накитите и пендарите  от невестата на братовчед  и‘ Стефан, заедно с поклонната – невестинска- кърпа…  Малка кошничка- за даровете, цветята за венците… Всичко!

Слисан донякъде от твърдия тон на девойчето, бащата не можа да каже нищо. Махна с ръка : „Прави каквото искаш!“ , а то заъртя  така дребното си тяло на излизане от одаята, че дългата змия на сплетените му коси едва ли не удари в лицето Хаджията.

   – На мен се е метнала! – Промърмори си под носа Хаджи Никола- Май наистина е дошло време…

Излезе Ганка на широкия чардак, подпря глава на почернелия  от годините стълб в ъгъла :

„ Утре! Утре ще вляза в къщата на Ангел!“

 

Странник

12 Април 2014. Лазаровден

Пловдив

Advertisements