Сън

Сън- Б.Калинов

Advertisements

Окъснели разкази-10 част. Кой е по…

Историята продължава, както пожелаха приятелите ми…
Благодаря за оказаното внимание!
Б.

         Както си и мислех, сврачите гнезда в парка се оказаха три на брой… Ето ти нова задачка!

Пуснах крадливата гостенка надвечер, защото си мислех ( И правилно, както се оказа!), че тя ще долети в дома си в по-кратък промеждутък от време. Кепчето за риболов свърши работа, докато поставя предавателя, а един кашон я опази от ноктите на сиамеца Рико, готов да ти свърши  пакост по всяко време…

Телефонът звънна само няколко минути след като сигналът спря да се движи.

– Точно на югоизток! – Избоботи гласът на Стефан в слушалката с такъв ентусиазъм, че за малко да остана без тъпанче на ухото. – А от теб? На север-изток? Ще видя…  Ей сеги’нка! Чакай…. И ми затвори набързо телефона.Сега в „Кършияка” се разгъва карта на Пловдив и карта на цялата област…

Карта имам и аз, разбира се… И където се пресичат линиите на сигнала- там се търси онова, което искаме да открием… Или поне в този район, нали така?

Има и още един пост-в комплекс „Тракия”, но засега не е необходим, както изглежда…

Няма да се ходи надалеко! Линията от дома към предавателя минава през близкия парк- оттатък булеварда, до училището.

– В парка! До вас в парка е… Хитрата сврака-с двата крака! –Усещам, как се радва като малко дете Стефан. И така си е!  Само, дето  побеляваме по главите… Акълът, като че ли си е същият! И не се очаква да дойде отнякъде.

Побеляваме… Ами, да! Сещам се за бай Илия-отдавнашен пенсионер от лесничейството. Знам, всеки ден е в парка. Сигурно е забелязал моята неканена гостенка, нали? Чисто професионално!

Ето къде съм на гости тази вечер…

Завъртам капачката на една половинка карабунарска ракийка – току-що налята… И отивам на сладки приказки  у леля Катя и бай Илия. Знае се тя…  

 

Следва…

 

Б.Калинов

Пловдив

 

Обикновени рисунки-49. Май

Рисунката е на моята добра приятелка от Варна -художничката Мила Стоева./Милла Мел/. Запознахме се на „Проза ру“…Такива ми ти работи!
Б.

Не я поглеждай…

Тя на теб

прилича!

От Вятъра- немирник

уморена

на рамото ти

се укрива

(Явно, тъй обича!)…

А той, забравил всичко,

мигом…

С косите ти играе…

Закачливо!

От месец Май

си запленена…

 

Б.Калинов

13.05. 2012г

Пловдив

Художник: Мила Стоева-„Пролет”

Окъснели разкази-9 част. Кой е по…

   Видях я най-сетне… Ето я! Кацна на перваза на прозореца и се оглежда във всички посоки. Крадла! При това истинска крадла! То…аз си имам вина, но… До някъде, както се казва! Оставям си нещата върху бюрото, което е до прозореца, а той е почти винаги отворен в топлите, слънчеви дни… Ама, все-пак, у дома съм си, да му се не види! Нали така?
Търся си от сутринта пръстена…Имам сребърен пръстен. Имах!
И изчезна мистериозно… Разбира се, още ми е твърде рано да си изгубя ума съвсем, та много добре помня (Дори точно!) всичко, което правя почти всеки ден. Нали знаете- човек свиква с определени действия дотолкова, че в даден момент ги прави машинално… Без да мисли.
Обикновен, даже съвсем обикновен сребърен пръстен с повече сантиментална стойност, отколкото някаква друга, но се ядосах на себе си, че го запилях на някъде… Или поне мислех, че съм го изгубил! Да!
И като видях свраката, ми просветна! Аха!!! Ето кой бил! Такааа… Моментално се събудиха всичките ловни инстинкти, които дремят у всеки мъж на този свят, пък бил и той градско чедо… Има ги дори всеки помияр по улиците, камо ли човекът- най големият звяр на планетата!
Лъскавата дрънкулка на бюрото е завързана с рибарска корда, а тя- кордата, през две макари, отива до долния край на отвореното прозоречно крило… Там завършва с възел за един от фиксаторите на щората… Готово! Нали се сещате? Всяко движение на примамката към прозореца затваря крилото му, стига да се тегли навън. Не е леко, но ако крадецът има голямо желание, може да се получи!
Остава да чакам…
Втората част е следната (Естествено е да има замисъл!) :
Микропредавател, монтиран с тиксо на крачето на хитрушата, който ще ми даде координатите на гнездото и’. Това е, защото знам, че като я пусна, тя ще литне в посока различна от тази, която търся…
А като науча, къде е скрито пръстенчето ми, аз ще намеря начин да си го взема!
Няма нерешими задачи за Хомо Сапиенс в този свят! Да?

Б. Калинов
10.05.2012г.
Пловдив

Капки акварел-41. Магия е…

На Вашето внимание е една съвсем нова капка от моите „Акварелни“
Рисунката е компютърна, както всички мои напоследък…
Б.

 

"Звездите"- комп. рисунка- Б.Калинов

Една магия е нощта…
Тази-на притихналите
в тъмнината клони
укротени в маслено зелено.
Славеят е там…
Как пее за любов!
И с песен
мъката си гони…
А тя, във въздуха струи’
– топла,
винено червена!
Над всичко-тъмносиньото небе
и ярките съзвездия
във виолетов блясък,
които ( Както някои твърдят!)
Бъдното вещаят…
Времето отсипва шепа пясък…
Цяла Вселена!

Б.Калинов
29.04.2012г.
Карабунар