Окъс(н)ели разкази-19. Старата къща. Част пета.

Ето и поредната част от разказа… Надявам се да ви хареса повече от предишните!
Б.

 

Изображение

 

 Гайдата е отново надута и…”Стига ми са, момне ле, навдигай…Барем да не та познавам, чийна си мори дощеря..”-  Баритоново оглася кухнята отец Никола. Имам закачени чанове на една греда отсреща…Като гледам- готови са да отвърнат на думите от песента…Всеки момент ще затрептят! Дарил е Бог отчето с глас-великолепие! А и не само него…Казваха ми, че големият му син (Когото за съжаление  не познавам!), е оперен певец в Берлинската Щатс-опера, доколкото си спомням…А Иван-по-малкият, също учи в Консерваторията. С една дума-гени!!! Това се опитвам да кажа на седящата до мен художничка, приятелка…Но, тя е изцяло грабната от гласа на гайдата и още повече –от песента. Така, че махам с ръка и едва тогава виждам, как чичо Иван ми прави знаци: „Кажи наздраве, бе момче! Стопанин ли си? Що си?!” Време е да опитаме и виното на отец Никола…Наливам вино във вече опразнените чаши и казвам:

-Наздраве на всички- стари и нови приятели! Добре сте ми дошли да стоплите душата ми и дома ми в тази зимна вечер! Да сте ми живи и здрави!

Звъннаха чашите многогласно, както са звънели чановете някога по ливадите на планината, та изпълниха всичко с радостен звук…И Душите и сърцата!

     – Може… „Bruderschaft”?-Мен питат. Синьо-зелен въпрос е. И няма как да откажа…

     -Да! Обаче по нашенски правила!- Намесва се отец Никола-Ще ви обясня! -Маха с ръка на кмета и всички да мълчат- Млъкни и ти, бабо попадийо, като не знаеш! Сега…Какво нещо е техният обичай, питам ви аз?! Кръстосват си двама германци ръцете…И всеки си пие от чашата, нали? А, така!!! А, не е ли редно двама които се обичат, да споделят виното, както и хляба насъщен? Тъй, де!

Взе отец Никола моята чаша, та я напълни с вино. И както я държеше за високия ствол изсипа в нея останалата в една паничка шарена сол…

    – Ето ви, чада мои, „Брудершафт”! Ако си кавалер…Ще изпиеш повечето! –Погледна  към мен отчето, но Дани, с едни разширени до немай-къде зеници взе чашата и изпи няколко глътки. Аз понечих да я спра и посегнах за чашата. Получи се така, все едно се борим кой да поеме това изпитание в по-тежката му част…Да!

Изпих до дъно соленото вино и разбих чашата в камината- на сол! Дани ми подаде нейната чаша, от която отпих глътка прекрасно вино. Ох! Върна ми се вкусът към хубавото в живота! Останалото допи тя сама и…Нейната чаша полетя след моята!

Какви сладки устни!!!

Чичо ми стана, отвори прозореца, който му беше най-близо, и изпразни пълнителя на пистолета си в небето…То, май не му обърна никакво внимание. Изглежда, бе заето със своите си дела… Светеха си звездите, както е било от памтивека. Само каменните зидове отразиха звука от изстрелите, но го забравиха почти веднага…  Зимният вятър вейна и  отнесе мириса на барута някъде нагоре- към Бели рид… Просто и лесно. Не обичам оръжията. Природата, както изглежда-също!

Стрина Мария е най-доволна от събитията…Дори не се скара на чичо, както е бивало при други случаи.

    – Да не прибързваме, отче! – Казвам почти на ухо на отец Никола-Та ние се познаваме едва…

Той се подсмива леко…Хваща ме през рамо и пак така тихо казва:

    -Че кой ти дава зор, синко? Има мноого време пред вас, двамата!  Може… А и би било хубаво, да се стигне и до венчавка. Стринка ти- Мария ще е много щастлива! Но, по-важно от всичко, да знаеш, е това- и солта да ви е блага, когато сте заедно! Виж…

Обръщам се, за да срещна отново един поглед, взел цвета от Океана.

 

Следва.

 

Б.Калинов- Странник.

30.12.2012г.

Пловдив.

 

Advertisements