Окъс(н)ели разкази-16 част. “Facebook in life”

Поредният окъс(н)ял разказ е…
Всяка прилика с действителни лица и събития е чиста случайност!
Б.

     Три бели рози върху червеното каре на масата… Я гледай, каква чистота са- до пепелника, в който дими (Вече!) втора цигара и две запотени чаши – водка с две капки бяло- сухо „Мартини” и лед, и една висока- с горчив до натурално хининово „Тоник”.

Поисках от бармана да смени чалгата с нещо „по-свястно” и сега от тонколоните звучи гласът на Дзукеро-къде-къде  по-приемлив за ухото от „Па-па-палатка…” на не знам кой си…

– За теб, колега, винаги! – Каза с усмивка, въпреки, че не му бе по кеф моето желание. Честно казано, не помня да съм му споменавал, че някога поработих като барман в едно доста модерно по онова време заведение… Но, както се казва-това са подробности!

Тук съм, защото имам среща с една дама. Мисля си… Дзукеро ще и хареса! (Впрочем, вече получих одобрителни кимвания от двете дами, които си бъбрят на съседната маса). И още… За да не стават грешки, пак чрез бармана помолих момичето, което до входа на заведението посреща гостите:

-Млада госпожице, очаквам една дама в черен тоалет… Средна на ръст,  стройна фигура. Шапката и’- с червена лента. Моля да кажете следното: „ Масата с трите бели рози е за Вас, госпожо!” И да я придружите… Ще Ви бъда много благодарен!

-Олеее! Колко романтично?! – Изчурулика девойчето и почти изръкопляска. Ето! Отхвръкна веднага на поста си… Сигурен съм, че няма да пропусне дама с такова описание, нали?

– Колега! –Опитвам се да затворя падналата мандибула на бармана- Моля Ви, когато дойде моята приятелка, да и’ донесете един „Джин” с много лед и две зелени маслини… И един „Тоник”-също!

-Естествено! (Заради „Тоник”-а, сигурно!) И добавя: Да! Веднага! Моля ви се… Ще намеря и диска на Ерос Рамацоти… Ей сега!

Малко се пообърка това момче, щом включи почти целия репертоар…

Седнал съм с гръб към входа. Заради етикета е. (Нали изисква дамите да виждат по-голямата част от залата?!) Но всъщност и аз виждам всичко – над бутафорната камина има голямо огледало…

Черна шапка с червена лента!

Пристигна!

 

Следва…

 

Б.Калинов

24.07.2012г.

Пловдив

Advertisements

Пирински води

Снимките са телефонни.
Надявам се, да съм успял да покажа красотата на една планинска река малко над Банско.
Малко прохлада в жегите…
Б.


Пирински поток, който малко по-надолу се влива в река Глазне.


Гората на Пирина…

„Глазне“ си е…( „сълза“-„сълзица“ на старославянски). Но, това си е чисто мое тълкувание…

И основа на живота…

„Валчестите камене“ на Банско.

 

Прохладно и красиво…
Е! Толкова! Засега…
Странник

 

Обикновени рисунки-55. Както и да е…

Поредната обикновена рисунка.
Поздрав за приятелите ми!
Б.

В ден такъв ще хвана пътя…

Точно тъй- със стиснати

очи!

А вятърът от злоба

ще засвири

и ще се мъчи да ги запраши.

Ще мисли:

„Хм…Ако не вижда…Няма как

да стигне надалеч?!”

Но, аз си знам…

Под шарената риза

Сърцето ще ме води,

а взорът му е остър меч!

И ще мълчи!

Само че,

едва ли ще достигна

хоризонта,

кацнал върху всеки

следващ зеленокос

баир,

защото то- проклетото

ще ме завърне…

Просто тъй- зарад

трепетите наши…

И само птиците

ще знаят

как в света настъпва

мир…

Б.Калинов

16.07.2012г.

Пловдив
Добавям музиката на Спанудакис:
http://www.playcast.ru/view/1898243/036f81d480fa7dfcabc6219e7cd5247ca61fd86bpl

Капки акварел-45. Жарко…

Акварелът е дело на Маестро Стив Ханкс.
Б.


 

Сенчестите улици…

Те погледа ми

чакат-

прохладни заслони.

Все

нататък мислите

вървят.

Високи клони-

разперили чадъри

в зелено-листово

трептят,

додето падне

мракът…

Тогава …

Тогава слиза

от Родопа

Вечерникът,

Отново яхнал

Вихрогона…

И ето…

Идват часовете,

носещи

на влюбените

знакът.

А казват:

„Любовта е …

Всесезонна!”

 

 

Б.Калинов.

11.07.2012г.

Пловдив

 

http://www.playcast.ru/view/1890771/c9c2bef96d78d23a28998d99f6a849475c4d1d61pl

 

 

Окъс(н)ели разкази-15. Пет златни монети ( По Карло Колоди ).

Имам поне пет причини да напиша този малък и съвсем окъснял разказ
Б.


Елена Санаева в ролята на Лиса Алиса.

      Лисицата… Тя бе великолепна актриса! Да! И за нея изобщо не беше трудно с кадифения си тембър и ласкави очи с цвят на зряло кафе да завладее мислите на всеки, камо ли на едно дървено човече…

Привидно слепият Котарак- контраст на нейния блясък, Лисицата водеше само за всеки случай- ей-така, само ако се наложи. А това-да се провали- се случваше в много малко случаи…

– Нали знаеш, приятелю Пинокио… Колко много те обичам! Да! И винаги…- Казваше Лиса, като повдигаше очи -блеснали кафени зърна…

-О! Да! –Отговаряше Пинокио, като в същия миг забравяше, че иска да види баща си час по-скоро… Да му купи нова дреха… Да тръгне на училище… И да стане примерно дървено човече… Човек.

Лисицата знаеше добре как да му отнеме онези пет златни монети. И не само тях…

 

Б.Калинов

05.06.2012г.

Пловдив

Обикновени рисунки-54. Дар

Една съвместна работа с художничката Мила Стоева /Милла Мел/. Подарък за нейната сестра е…
Б.


Най-нежното цвете

на лятото,

което не посмях

да откъсна,

нарисувах с онази четка-

пазена за най- съкровените

ми мисли….

А те…Те тичат все към теб!

И носят все така

топъл дъх от дните ни

невръстни.

Нека аленият цвят

на Любовта

да грее сред житата…

Слънчево-лъчисти!

Може би е по-добре така…

Да остане недокоснат

с пръсти…

 

Б. Калинов

04.06.2012г.

Пловдив

Художник: Мила Стоева /Милла Мел/

http://www.playcast.ru/view/1884391/b400808b999fd2b119bfdcf7bf3e5a4e35eda628pl

Капки акварел-44. Лисичи стъпки

Новата ми капка акварел-44-та е…И е посветена на първия ден на месец Юли. Акварелът е на китайски майстор – Жао Вучао( Zhao Wuchao). Ще ви хареса!
Б.


Приплъзва

Юли

първия си ден,

а виолетовия

Изгрев

и последните

частици

от вечерен хлад

разпръсква.

Безмерно тихо е…

А там- под мъхестите

дюли

при цветята, свили

розови ресници-

пъпки,

идва някаква тъга.

Самотно

грохнала

от старост

църква.

Усещам всичко…

С всички сетива,

дори да  движи се

едва-едва…

С лисичи стъпки.

 

Б.Калинов

01.07.2012г.

Пловдив