Годината…

Featured image

Смятах да напиша нещо за последно през тази 2014-та година и ми се въртяха из главата заглавия като:
„Годината, която искам да забравя“
Или пък:
„ Една безлична година“…
После се сетих, че и Времето си има свои отпечатъци в Пространството, а и те са различни един от друг- шарени, като този Свят, в който живеем…
В един мой сти бях писал:
„…Времето минутите си рони…“
„И дано!“-викам си- „В ситото на паметта човешка останат всички по-важни неща, случили се през година 2014“.
Година на човешки нещастия с оставащи и до ден днешен съмнения за предизвикването им, но и година на състраданието и помощта от човек за човека…
Сещам се за художничката Мила – моя приятелка, която просто се качва на първия автобус… И отива да помага в Аспарухово!
А като нея са десетки, стотици… Даже хиляди!!! В бедна България хората успяха  да отделят по нещо от себе си за пострадалите райони, а те никак не бяха малко…
Бедна България…
Гледам и слушам -бонуси се раздават по Високите етажи на властта… Нови- новенички автомобили фучат из София – също…
Еднодневки.

Ето какво ще Ви кажа:

Шарен свят,
шарена година…
Въглен от
Огнище.
Погледнеш ли я
отдалече-
едно нищо!
Че и половина!

В личен план – същата шарения!
Успях да се съвзема от болести до степен, че да водя хорото на сватбата на дъщеря ми в края на Юли.
Успях и да издам три книги: „Капки акварел“, „Четири новели“ и „Обикновени рисунки“ , макар и с много отънял бюджет поради факта, че останах и без работа в началото на Септември.
„Жив факир!!!“ -ще речете.
„Не!“ -ще ви отговоря  – „ Просто българин!“

Странник
Пловдив
30.12.2014г.

Advertisements