Първа книжка (На Ади)

Първа книжка (На Ади)

Тя е с шарени картинки!
Пъстри,
като слънчева
дъга!!!
Ето:
Баба Костенурка!
С нея
скоро
ще се уча
много бързо Featured image
да пълзя…
 

Странник

Advertisements

От стария сандък: Играчките

 

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Б.

 До там рядко достига светлина…
Може би, само в ранните утрини, слънцето успява да надникне през притворената капандура на покрива.
Тогава то, най- вероятно, казва „Добро утро!“ на всичко, което е насъбрано и прибрано през годините тук.
Сандъкът е в един от ъглите на тавана- най- тъмният, като че ли, а лампата едва дохвърля пожълтелите си лъчи покрай гредите на покрива.
За да разгледаш всичко по- добре, ще ти е необходимо да си носиш електрическо фенерче.
Приближавам бавно, като внимавам да не вдигам много шум, пък и да не уцеля някоя греда с глава…
Не е достигнало място за всичко, затова на капака на шарения сандък, а и до него- в найлонови чували и стари плетени панери, покрити с найлон, са намерили подслон играчките на децата.
Така сме възпитани.
Да не се изхвърля всичко, а да се запази! Нали се върти колелото на живота- ще дойдат и внуци…
Кой тогава да знае?
Нямаше компютри, електронни играчки… Най- много,  някое електрическо влакче,
но те пък не изкарваха много, та не са се запазили до ден днешен.

  
Най- напред в светлината на фенерчето попада плюшеният Мечо.
Ето:
 Из- под найлоновото покривало се вижда рамото над лявата му лапичка, зашито с дебел черен конец – операция, правена на няколко пъти в минали времена… Любима играчка на малката ни дъщеричка!
Сега тя самата си има момиченце- моя внучка, но едва ли Мечо ще има шанс да се класира…
  -Здравей, Мечо!Какво правиш?
Казвам му- ей така- почти като на себе си…
 – Здравей!Как си?
Изръмжава по обичая си Мечо. И добавя с една, едва усещаща се, жална нотка в гласа:
– Как е моята приятелка? Тя ли те изпрати да ме подириш тука?
– Не, Мечо, не… Тя отдавна не играе с кукли, пък и…
Не довършвам, защото виждам, как Големия пластмасов жираф – онзи, с разграфената на сантиметри шия, обидено се е обърнал на другата страна.
Не ще и да ме погледне!
Той бе на особена почит в детската стая – „Виж… Виж сега- колко съм дълбок?!“
Времена…
Прибирам Мечо при дървеното влакче, Русокоска…
Покривам ги отново и тръгвам обратно, без дори да вдигна капака на шарения сандък.
Вътре – в него има книжки с приказки.
Приказки с шарени картинки за деца…
За тях бях тръгнал, но… Не сега!
Не и сега!!!
 
Странник
26.04.2015г.
Пловдив