От стария сандък… Приказка за самара.

samar

Имало едно време в едно бедно нашенско село човек, който бил самарджия по занаят. Бил се научил да прави всякакви самари от баща си, а пък той- както му разправял – от своя баща… Така, че наследствен бил майсторлъкът, а самарите- от хубави по-хубави.
Работел всеки ден човекът и все нови поръчки му идвали и тъкмо взел едно младо момче за чирак- да му помага, пък и на занаята да се научи, че той си имал само една щерка, която както се сещате не би могла да продължи еди ден работата му… Нещо настинал ли, нещо друго ли, но се поболял майсторът. Залинял… И си отишъл от този свят.
Разчуло се из цялата околия. Хората затъжили, че загубили такъв майстор, а магаретата… Магаретата, събрани по селските мери ревнали от радост: „Уаааа! Край на самарите! Свърши робството вече… Уаааа!” Мятали къчове … Изобщо –„Ода на радостта”! В магарешки вариант, естествено.
Само едно мъдро магаре ( Има и такива!!! ) съвсем тихо и кротко рекло:
– Братя! Защо се радвате толкоз? Че то винаги ще се намери друг самарджия, бе будали н’едни!? А’ да видим сега, като остана само неукия чирак, какви самари ще да носим… Хем няма да са стока… Хем тояги ще играят, щом речем да се оплачем от това, че ни глождят отвсякъде!
Чули го магаретата. Замряла веселбата. Спогледали се и горко заридали…
Такива ми ти- магарешки работи!

Странник
22.02.2013г.
Пловдив

Advertisements

Капки акварел -51. Есенни утрини

Поредните капки акварел са пред вас.
Б.

Изображение

Художник: Леонид Афремов

Обича утринния

Мрак

звездите да погледа…

Те са тъй-красиви!

А Вятърът-

накичен

с есенни листа

в ушите шепне 

нещо песенно…

И закачливо!

 

***

Високо над Родопа-

утринни звезди

с блясъка

на мамещи

Вселени…

Далече… И високо

някъде над

светофара,

мигащ с жълта

светлина

с едно от трите си

очи…

На себе си ли

казва нещо?

А може би на мене?!

 

Б.Калинов-Странник

18.10.2012г.

Пловдив

 Добавям само музиката на Шопен и една моя рисунка:
http://www.playcast.ru/view/1992753/2d77b2ff93f42f3c4f08127414af8e6f9e33b4a3pl

Директиви… (За зелето, туршиите и Брюксел.)

Изображение

 

Още не сме доживели да се сдобием с Директива за зелето, но както се е задал вече туршиеният сезон, нищо по- лесно от това да ни я измислят… Нали си имаме чиновници в Брюксел?!

Тя би могла да регламентира например следното:

„ Туршията да се произвежда само от весели- брюкселски зелки. Те би трябвало добре да са отглеждани (не повече от… на м2) и маркирани с чип, пряко свързан с НАП. Рязането на туршията да се извършва по най- безболезнен за зелките и морковите начин…”  Сиреч- една весела, щастлива туршия… Нали?!

Може! Защо не?!

Може също да регламентират и беднотията ни… Тя би следвало да бъде

изразявана само на ведри-усмихнати демонстрации, на които освен знамената на ЕС и РБ може да се носят плакати с ликовете на щастливото правителство и управата на Парламента. Това е вече гледан филм, ще речете!? Да, ама не!

Глупостите все още предстоят, дами и господа…

И не винете финансовия министър… Той е само едно отгледано далеч на запад юпи! И както си е редно, винаги послушно си им дава… Лептата.

„Който има пари, той командва!” –Бе казал на един конгрес на БКП другарят Живков и е прав и в ден днешен. Сринахме икономиката, енергетиката, образование, медицина, наука…

Сега чакаме… Директиви.

Чакаме. Мърляви просяци на Брюкселски булевард, от които минувачите отвръщат глава…

Чакаме.

 

Б.Калинов- Странник

14.10.2012г.

Пловдив