Капки акварел -34. Някой да…

Някой да угаси небето?!
Ранобудните облаци
с белите си ризи
запалени,
тичат …
Тичат към морето!

***
Облак , изчервен
от пурпурната Слънчева
целувка,
остава на небето…
От изгрева пленен.

Б.Калинов
19.09.2011г
Пловдив

Капки акварел-33 Късно есенно…

Късна есен -Виктор ЗеликОт влажната мъгла
поели,
тъмнеят
в тежестта си
керемидените покриви
в студени утрини
намръщени…
Недосънували
Слънцето
в съня си…
От вятърните пориви
прегръщани.

***
Рисува
с капчици от дъжд
Вятърът,
разбил тъгата си
в прозорците ми-
плаче по стъклата.
Но, не остават дълго те-
нали надолу все тече
Водата…

***
Разпалиха лулите си
отново
престарелите комини,
настръхнали
от утринния студ…
Вятърът
с калпаците им
заиграва…
Един е той, а те мнозина…
Но, нали е малко луд?!

Б.Калинов
22.10. 2011г.
Пловдив