Окъс(н)ели разкази-19. Старата къща. Десета част.

Окъс(н)ели разкази-19. Старата къща. Десета част.

Поредната – десета част на новелата.
Картината е мое дело- компютърна е. Нарича се „Снежно гнездо“.  Рисувах я за един мой стих- „В очакване“, но мисля, че подхожда и за този разказ…
Б.

Snejno gnezdo

  Вратата иска малко усилие- набъбнала е от влагата. Дърпам здраво… И съм вече вътре- в „Хоремаг-а” ( На времето казваха: „ Хора влизат- магарета излизат!”) Така си и викат на кръчмата, въпреки, че през годините е сменила поне десетина наименования. Най- много май се задържа табелата с изрисувани два петела –„Дивите петли”, но Вятърът на Времето отнесе и нея някъде в Историята. (То пък къде ти сега диви петли?!).

И сега има нещо подобно останало под стрехата, но е толкова олющено…

В средата на помещението- черна мецана- печка изработена от местен майстор – една дебела тръба- от онези-спирално заварените и с размери, поемащи цели метрови цепеници. А масите- седем –осем на брой все гледат да се притискат до  сами нея… Зима е!

Близо до топлината и тезгяха са се разположили Дядо поп, чичо Иван, Лазар… А от другата страна още трима мъже, подпрели до масата си три нови- новенички гребла за чистене на сняг. Като гледам, май ще почакат доста греблата…

    – Бай Недко! Дай от гроздовицата на всички! Моят племенник черпи! Невеста си има- хубавица!!! – Чичо Иван скача да ме посрещне.

    – Ела! Сядай при нас! Празник е днеска, да знаете! Тримата от съседната маса идват да ми стиснат ръката…

    – Едно кафе… Бай Недко, ако може…

Думите ми предизвикват бурен смях, а отец Никола се прекръсти чак- смеейки се. Сякаш са чакали тоя точно момент…

     – Направи и кафе, бай Недко! То… Не е спало, момчето!-Лазо се прави на сериозен…

И просто да не повярваш!!! Eдно почерняло бакърено джезве с горещо турско кафе се озова пред мен тутакси… Каква невероятна бързина за бай Недко?! Та нали преди съвсем малко в съзнанието си го определих като охлюв… Или като ленивец на клон – от онези-по „Анимал Планет”.

Горчи, пустото му кафе… Слагам му още една лъжица захар и още преди да разбъркам, паля цигара- сиреч, увеличавам с още малко тютюневия дим в кръчмата.

    – Разказвай сега! – Чичо Иван се опря с лакти на масата, готов да слуша… -Харесахте се, то се видя снощи, нали?

    – Така е! – Казвам. Тя е чудесна! Да! Много е хубава и…

    – И какво? Пак ли запъваш нозе, магаре н’едно?! Какво искаш, бре…

Махам с ръце- за да го спра, а същия момент звъни телефонът ми. Мама.

    – Честито!!! Да сте живи и здрави, синко! Ще ми се да попитам само… От хората ли трябва да научавам?! Не съм ли майка аз, та да посрещна, както си е редно, невеста?!

    – Мамо, успокой се!- Казвам възможно най-кротко.- Кой ти… И спирам, защото виждам отсреща смутеното лице на чичо Иван. – Още нищо не е станало! Нали щях да ти се обадя, ако …

    – Стрина ти Мария се обади преди около час време. Сега… как да дойда, като няма автобус?! Да се беше обадила по-рано… Нарочно ли го прави тя- не знам?! Коя е Дани?

     – Приятелка, мамо! Не знам…

 Отсреща вече е вихър…

     – Как тъй- не знам!? Сгодени сте, казват, а… „Нищо не било станало …” Какво става там? И аз…

     – Добре, мамо, не се безпокой, моля те! Ние ще дойдем, когато може… Хайде, до скоро!

Бързам да затворя телефона, изпреварвайки още въпроси. Е! Това е! Какво да разказвам на всички?! Настана пълна тишина в кръчмата. Единствено греблата за сняг си позволиха да я нарушат, падайки на пода, но никой не им обърна внимание. Не! Няма да обяснявам нищо и никому. Така е най-добре!

„ Вълци- единаци са мъжете от нашия род, чедо!” – Така казваше баба Велика-майката на баща ми. И още: „ И ти ще виеш по пълната месечина- тъй да знаеш! Нали си от същото семе захванат… Но, слушай мене- да си намериш такава вълчица… Истинска да е! „

Сега разбирам…  Вече ми е ясно за какво е ставало дума.

Намерих я!

Но едва ли една северна нимфа, една самодива, ще остане при мен. Едва ли… Просто, когато усети, че е заченала, ще изчезне- ей-така, както се е и появила.

Ако се вярва на легендите, разбира се…

      – Марийо! Къде сте? Всичко наред ли е? – Чичо ми се е досетил нещо… Звъни на стринка.

Трябва ми въздух.

Ставам и излизам навън. Денят е едно бяло вълшебство от слънчеви искри по новия сняг. Присвивам очи, а Планинският Вятър, радостен, че има с кого да си поиграе, взима снежен пух, мята го в лицето ми и шепне в ухото: „Не ще я намеришшшш!!!”

Не зная дали… Наистина не зная!

 Следва…

 Б.Калинов-Странник

23.03.2013г.

Пловдив

Advertisements

Окъс(н)ели разкази-19. Старата къща Част девета

Представям ви поредната- девета част на новелата“Старата къща“
Надявам се да ви хареса!
Рисунката с молив е дело на Маестро Хенрик Мозсес
Б.

 

  Забавям още крачка. До кръчмата е съвсем близко. Дори се усеща вече смесицата от мирис на кръчмарска ракия, евтино вино, тютюн и мухъл от влагата по прозорците, стените и готовите да се разпаднат вече маси и столове. Стара нашенска селска кръчма… Това е!

Имам време… Има още малко време, в което ще се опитам да ви разкажа накратко онова, което мога. Нали не очаквате подробности? И без друго- няма да ги получите! Не бих си позволил…

Сигурно има хора сред вас, които харесват картините на старите майстори… Нещо такова ми се случи на мен, само че на живо. Сякаш една от нимфите-най красивата от картина на Рембрандт… Или не… По-скоро една прекрасна скулптура на Бернини оживя от топлата ласка и светлината на Огъня в камината. Великият Огън. Той може всичко!

Без да откъсва погледа си от очите ми, Дани се отдръпна на крачка разстояние. Едно движение и … Бялата риза падна от раменете и’, а светлините идващи от не знам къде си, загалиха танцуващите и’ бедра, плъзгаха се по извивките на ханша, целуваха нежно лисичите муцунки на гърдите и потъваха в светлия водопад на косите…

Няколко секунди… Толкова ми трябваше за да изшъткам на Огъня: „Ей! Тя е моя! Къде се намираш!!!”

И той се прибра послушно там, където си му е мястото, въпреки, че недоволно замята искри в комина…

Дани видя това и се усмихна, като леко наклони глава  към камината:

    – Er gehorcht… Du bist der Meister hier!

    – Така трябва! Аз съм тука господарят! – Рекох и я прегърнах с две голи ръце. Какво пък?! И пра-прадядо ми Ангел е любил самодива! Такава легенда е останала по нашенско…

Сега е мой ред!

Вдигнах я и… Знам, че потънах в нея и в синьо- зеления Океан, който искаше още и още… И нямаше нищо на този Свят, което да е толкова силно, че да може да възпре този първичен, бесен танец, чието начало е от Сътворението на Света.

Глутница вълци ли виеха в комина?

Снежен барс ли дращеше с нокти в тъмните стъкла на прозорците?

Не зная… Не съм сигурен!

Знам само, че сутринта бе по-хубава от вечерта… И не можах да намеря ризата си.

Кога съм я захвърлил, не знам! Нали я помните? Онази-вълнената- на червено –черните квадрати…

Сигурно Огънят я е откраднал… За’вистник такъв!!!

Влизам в кръчмата вече… Там, колкото и да ме разпитват, никога няма да разкажа това, което споделих с вас…

Нали няма да ме издадете?!

Нека си остане между нас!

 

Следва…

 

Б.Калинов-Странник

09.03.2013г.

Пловдив